Каранци (Село)

Област: Велико Търново

Население: 265 души[1](15 март 2024 г.)10,9 души/km²

Площ: 24,437 km²

Надморска височина: 101 m

Пощ. код: 5188

Тел. код: 061406

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 36405

История

Името на селото към 1878 г. е Карамца̀ . Променено е на Кара̀нци през 1934 г.

В района на Каранци има 4 могили от римско време (разкрити са керамични пещи за глинени съдове) и следи от римско селище. Каранци е старо българско селище. В турски документи от XV век се споменава с името Яйджилар , от XVII век – като Кара Мустафа . През Възраждането населението е с будно национално съзнание.

Историческите данни сочат, че именно оттук е вървял старият римски път от античния град Нове за Марцианопол , Никополис ад Иструм , Сексагинта Приста и Каранци е бил кръстопътят на пътищата. Има останки от римския път във всички посоки на землището на селото.

Каранци е селище, основано вероятно от даките . Около селището е имало укрепено градище .

По време на османската власт е имало голям чифлик , собственост на бея на град Бяла където са се отглеждали много овце.

През Възраждането населението е участвало активно в обявяването на независимата българска екзархия .

В района е действал хайдутинът Кольо Черния, посечен от турците по време на Априлското въстание в местността Ялията около река Янтра.

Къщите са построени в интересен възрожденски стил.

За църковното настоятелство при църквата „Свети Димитър“ се съхраняват документи от 1861 г.

За закритото през 1997 г. Народно основно училище „Панайот Волов“ – село Каранци се съхраняват в Държавния архив – Велико Търново документи от периода 1903 – 1943 г. – открито е от 1921 г. като прогимназия .

На 7 април 1950 г. е учредено Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Болшевик“ – село Каранци , което през ноември 1958 г. влиза в състава на Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Ленин“ – Полски Тръмбеш, като става в него Бригада – с. Каранци (1958 – 1989), впоследствие извън ОТКЗС е Земеделска кооперация – с. Каранци (1989 – 1992) и последно – Земеделска кооперация в ликвидация – село Каранци (1992 – 1995).

География

Село Каранци се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина , на около 34 km северно от град Велико Търново и 4 – 5 km североизточно от град Полски Тръмбеш , край десния бряг на река Янтра . Южно покрай село Каранци минава третокласният Републикански път III-407 , който на запад води отвъд Янтра към връзка с първокласния Републикански път I-5 – част от Европейски транспортен коридор Е85 , и Полски Тръмбеш, а на изток през селата Орловец , Виноград , Лозен , Горски Сеновец и Царски извор – към град Стражица . Климатът е умереноконтинентален , почвите са главно алувиално-ливадни и ерозирани излужени черноземни .

Надморската височина на площада в центъра на селото е около 112 m и достига около 125 m в южната му и най-висока част, където са разположени селските гробища.

В село Каранци има разкрити кариери за добив на строителен камък, които към 2019 г. не се експлоатират.

Населението на село Каранци наброява 1433 души към 1934 г. и 1543 – към 1946 г., след което постоянно намалява – до 706 към 1985 г. и относително по-бавно до 238 към 2018 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 302 лица, за 190 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 8 – към „ турска “, за 17 – към ромска и за останалите не е даден отговор.