Мусина (Село)

Област: Велико Търново

Население: 181 души[1](15 март 2024 г.)7,76 души/km²

Площ: 23,349 km²

Надморска височина: 233 m

Пощ. код: 5247

Тел. код: 061397

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 49429

История

Отдалечено е на 24 км северозападно от Търново. През селото са минавали и отсядали за почивка търговските кервани, пътуващи между Свищов за Търново .

Според преданието селото е образувано непосредствено след падането на България под османско владичество. Оцелелите хора от селищата (Шаварна, Бабина и Жалба), опожарени от турците, тъй като смело са защитавали „Калето“ – едно от далечните западни укрепления на Търново, се събират североизточно от извора на река Пещерска и основават село Мусина на името на Мусьо войвода – защитник на „Калето“ и на манастира край село Водица, където е живяла майката на цар Иван Шишман (1371 – 1393 г.) до падането на Търново.

Според друго предание, разказано от Георги Тодоров Късмичев (1854 – 1847 г.), Мусина носи името на майстор Мусьо, строител на историческия римски каптаж.

Каптажът на река р. Пещерска осигурява със студена планинска вода известния римски град Никополис Ад Иструм , построен в чест на победата на римския император Траян над даките (106 г.).

Според проф. Цоньо Димитров (геолог) и Иван Велков (археолог), Мусина възниква още в дълбока древност – по време на първобитнообщинния строй (в Мусинската пещера има открити следи от първобитни хора). Траките са първите жители на селото. Името на Мусина има тракийски произход и е подобно на името Панега.

В 1790 г. е открито първото килийно училище в региона. В него са учителствали Бачо Киро и Димитър Георгиев-Беляковеца . В него са ставали много от сбирките на Поп-Харитоновата чета, а Васил Левски е проповядвал своите идеи в много къщи. Преди Освобождението село Мусина е било чисто българско и е било едно от най-будните в Търновска област.

През 1893 г. в селото се редактира и разпространява местният „Селски вестник“.

През 1899 г. Цанко Церковски пише в Мусина своето „Възвание към българските земеделци“ , с което призовава за създаването на Българския земеделски народен съюз .

Личности

Родени

Проф. Любен Димитров (1904 – 2000 г.) – скулптор и художник

Починали

Цанко Церковски (1869 – 1926 г.) – писател и политик, през 1894 – 1896 г. е учител в селото

свещеник Данаил Петков Мусински (1907 – 1987 г.) – коренът му по бащина линия е от Мусина. Неговият дядо е революционерът даскал Петко Генев, участник в Априлското въстание, загинал в боевете край Дряновския манастир. Той е автор на ценни спомени, които са публикувани. проф. Цоньо Димитров Попов – родом от Мусина. Доайен на българската геология, който е роднина на отец Матей Преображенски-Миткалото (съратник на Васил Левски ), а леля му е била жена на Бачо Киро . Кръстина Недялкова Генова Костадинска (1858 – 1936 г.) – жената, ушила знамето за четата на поп Харитон. Рада Костадинова Галунска (1841 – 1926 г.) – родена в Мусина. Жената, възпяла самоотвержената борба на Петър Радев Делирадев с турските поробители в народната песен за убийството на Петър Делирадев. Аврам Петков Тотев Стамболски (1835 – 1876) – избавител на Мусина от черкезките грабежи, застава начело на хайдушката организация. Йордан Петков Стамболски (1850 – 1876 г.) – четник от Поп-Харитоновата чета. Загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Велика. Христо хаджи поп Иринчев (1846 – 1876 г.) – брат на Бачо Киро, приведен зет на хаджи поп Иринчо Петров, учител, десятник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя три деца – Иринчо, Трифон и Цона. Петко Генов (1856 – 1876 г.) – зет на хаджи поп Иринчо Петров, учител, касиер на Мусинския революционен комитет. Загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Петко. Петко Ганев Димчев (1856 – 1876 г.) – родом от Мусина, четник в Поп-Харитоновата чета. Загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Параскева.

Хаджи поп Иринчо Петров – един от стълбовете на хайдушката организация, а по-късно и на революционния комитет в Мусина. Кольо Генов Мусински – Каракольо (1846 – 1921 г.) – роден в Търново, но идва с майка си в Мусина, която е омъжена втори път за Гено Хайтата, чирак на хаджи поп Иринчо Петров. Куриер на Мусинския революционен комитет и десятник от Поп-Харитоновата чета. Оставя две деца – Йордана и Боца. Завръща се жив и здрав от Дряновския манастир и емигрира в Румъния. Включва се в опълченските дружини и взема активно участие в епичните боеве на Шипка през август 1877 г. Ангел Димов Рачевски (1836 – 1876 г.) – родом от Мусина, четник в Поп-Харитоновата чета. Завръща се жив, но бива открит и изгорен от Балванските турци в скалите на „Бърдото“ – „Комитските дупки“. Гено Димов Рачевски (1841 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя четири деца – Доца, Тота, Иванка и Иринчо. Георги Димов Рачевски (1854 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, завръща се жив, но бива открит и изгорен от Балванските турци в скалите на „Дърдото“ – „Комитските дупки“. Оставя три деца – Ангел, Добри и Денка. Трифон Георгиев Куцилев (1852 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Илия. Димо Георгиев Куцилев (1855 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Георги. Рачо Панайотов Рачевски (1855 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Мария. Иван Панайотов Рачевски (1853 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Иван Добрев Върбанчев (1851 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, завръща се жив, но бива открит и изгорен от Балванските турци в скалите на „Бърдото“ – „Комитските дупки“. Оставя две деца – Добри и Цона. Стоян Димитров Рачков (1841 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя три деца – Илия, Дона и Рада. Стойко Колев Окушев (1851 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Под булото на джамбазлък също извършва куриерска дейност в района на въстаническия окръг. Оставя две деца – Тота и Елена. Петър Радев Петров (1854 – 1876 г.) – внук на убития от турците през 1848 г. Петър Радев Делирадев. Четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Симеон. Илия Василев Пенов (1850 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя две деца – Васил и Илия. Дончо Колев Дончев (1855 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в района на Габровските колиби. Оставя едно дете – Дона. Йорго Хаджинедялков (1854 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Добра. Никола Д. Бояджиев (1852 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Величко Денев - Помачето (1849 – 1909 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, завръща се жив и е запазен от еменския бей хаджи Бекир ефенди и неговия син Исеим ефенди. Оставя едно дете – Цанко. Йордан Герчев Кочев (1848 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, завръща се жив и е запазен от еменския бей хаджи Бекир ефенди и неговия син Исеим ефенди. Кольо Иванов Куков (1845 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Йордан. Ганчо Димов Мурджев (1855 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя едно дете – Димо. Дечо Димов Мурджев (1855 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Йордан Аврамов Аврамовски – четник в Поп-Харитоновата чета, завръща се жив, запазен от еменския бей хаджи Бекир ефенди и неговия син Исеим. Самоубива се, без да иска, след Освобождението. Оставя едно дете – Цоньо. Цвятко Тодоров Караджуков (1850 – 1876 г.) – четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя две деца – Тодор и Дона. Костадин Генов Недялков (1854 – 1876 г.) – син на селския първенец дядо Гено Костадински и брат на Недялко Генов Костадински. Четник в Поп-Харитоновата чета, загива в Дряновския манастир. Оставя три деца – Йордан, Недялко и Гено. Димитър Кичушки – активно участва в боевете на Шипка. Минко Ганев Галунев – взема активно участие в боевете на Шипка.