Патреш (Село)

Област: Велико Търново

Население: 379 души[1](15 март 2024 г.)13,9 души/km²

Площ: 27,231 km²

Надморска височина: 188 m

Пощ. код: 5225

Тел. код: 061306

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 55573

История

От дълбока древност на територията на с. Патреш и неговото землище са останали много следи – монети, каменни, железни и др. оръдия на труда, зидове, различна керамика. Находки, намерени край бреговете на река Елия доказват, че в селото и около него са съществували тракийски селища от преди 2000 години.

Село Патреш се намира на територията на римската провинция Долна Мизия . Открити са останки от две римски селища в местностите Горното ливаде и Манастиря. Те са с южно изложение и са създадени около двата извора на реката. Намерени са римски колони, които се съхраняват в Исторически музей Павликени от 2007 година и изразителна мраморна глава на жена, която се пази в Исторически музей Велико Търново, отдел Археология от 1982 година. В землището на селото са намерени и натрошени глинени съдове от битова керамика, големи римски керемиди с отвесни ръбове, лакримарий (стъкленица за събиране на сълзи), медни и сребърни монети и много черна и червена керамика датирани от II – III век след н.е.

В землището на селото в местността Под село на десния бряг на река Елия и на други места са намерени останки от малки славянобългарски селища.

В турски документ от 1430 г. се вижда, че с. Патреш е съществувало 37 години след падането на България под османско робство. Този е първия документ с данни за броя на населението: 13 български домакинства и една вдовица. Към края на османското робство в с. Патреш има 124 български и 7 турски къщи. След Освобождението турците се изселват, а джамията и турската чешма са разрушени до основи.

През Руско-турската война (1877 – 1878) през селото преминава самия генерал Йосиф Гурко и отряда му. След 1924 година в Патреш се заселват български бежанци от Литовой , Егейска Македония , но впоследствие всички се изселват към Свети Влас .

Днес селото се групира в 50 главни родове. Те се разклоняват на 123 по-малки подразделения. Родоначалниците са дошли от Габровско , Севлиевско , Свищовско , от Котел , Дъскот , Присово и други краища на страната. Търсейки по-добри условия на живот, те се установяват в Патреш, създават семейства и строят къщи.

География

Патреш се намира в северния централен регион на 178,31 км от столицата, площта му е 27,23 кв. км.

Село Патреш е разположено в гънките на три ниски вълнообразни хълма, прорязани от двете рекички, които под селото дават началото на малката река Ел̀ия, известна още като Елийска река . Тя се нарича Елия, защото тече по ниското, по елията и се влива на изток в р. Янтра. Споменатите реки са голямо богатство за селото. Около тях бликат бистри и студени извори, построени са каменни чешми и кладенци. Водите им напояват селските зеленчукови градинки. От друга страна, тези рекички разделят селото на три махали, наречени: Баташка, Средна и Дъскотска.

Събития

„Освобождението на Патреш и преминаване на генерал Гурко през Патреш“ – провежда се на 6 юли ежегодно от НЧ „Просвета-1898“ Патреш; „При баба на кафе“ – ритуално приготвяне на кафе на пясък по случай месеца на кафето. Провежда се от 2015 година всеки последен петък на месец август от пенсионерски клуб „Втора младост“ Патреш; Фестивал на детското и младежко изпълнителско изкуство „Нашите деца хубави“ – на 14 октомври ежегодно; Традиционен есенен събор на селото – последната събота на месец октомври всяка година.