Писарево (Село)

Област: Велико Търново

Население: 1067 души[1](15 март 2024 г.)94,8 души/km²

Площ: 11,26 km²

Надморска височина: 72 m

Пощ. код: 5127

Тел. код: 061706

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 56472

История

Първите данни за съществуването на селото датират от времето на Римската империя и управлението на император Траян . По това време, името му било “Язъжикьой” (Слепите юруци ), тъй като от заселилите се тук турци, единият бил сляп. Първоначалното местоположение на селото е в местността "Лозица", където е имало Римска крепост , а селището е едно от най-старите в района. Името на селото се споменава в повестта на Цани Гинчев - "Ганчо Косерката". По време на Освобождението на България , римската крепост е съборена и върху основите й е построен женски манастир . В селото е дошъл българин на име Цоньо Цонкин - войвода , който участвал с четата си в битката при с. Марян . След известно време се завръща отново в селото и запалва манастира. По-късно местоположението на селото се измества по поречието на левия бряг на река Янтра при воденицата. Поройни дъждове надигат реката и тя залива голяма част от къщите, намиращи се непосредствено до нея. Това е и причината за третото променяне на местоположението на селото. Името си селото взема от българин, който е бил писар и водел сметките на главният бей в местността “Геран”, като по това време не е имало нито училище, нито храм. Основният поминък на населението е земеделие , градинарство и животновъдство . През периода от 1900 г. до 1957 г. голяма част от младите мъже са работели като земеделци в Румъния , Австрия и Унгария .