Раданово (Село)
Област: Велико Търново
Население: 1731 души[1](15 март 2024 г.)55,7 души/km²
Площ: 31,089 km²
Надморска височина: 50 m
Пощ. код: 5185
Тел. код: 06141
МПС код: ВТ
ЕКАТТЕ: 61279
История
Най-ранните известни в историографията споменавания на селото – под името Радан, се срещат в османските данъчни регистри – през 1516 г., през 1618 г. с името Радън , както и през 1692 г. и около 1740 г.
Находките от артефакти като стрели, върхове на копия, сечива, накити и монети от различни епохи обаче сочат за една приемственост с различни по вид поселения от Античността до наши дни. В района, като част от общата етнокултурна картина в Северна България , се преплитат различни култури и цивилизации.
В землището на селото е открито селище от старожелязната епоха, поне две тракийски погребения, както и римски некропол.
Може да се приеме, че малката крепост, с останки в местността „Бели бряг“, функционира от тракийско време, чак до отхвърлянето на турската власт. Тя е важен опорно–наблюдателен пункт, защитен западно от река Янтра. Оформеният защѝтен комплекс е природно доукрепен и свързан с възвишенията на изток от него, наречени „Вишиш“.
По време на римското владичество селището е в периферията на Никополис ад Иструм – тогава един от най-значимите градски центрове в провинция Долна Мизия , наред с Марцианопол , Нове, Улпия Ескус и други – и охранява главният път за важните дунавски крепости Нове , Ятрус и Сексагинта Приста . Именно тук, в коритото на р. Янтра , в началото на ХХ век е намерена бронзова глава с човешки ръст на император Гордиан III .
Римската власт по тези земи е установена около 46 г. от н.е., след кръвопролитни сражения с местните кробизи , но е ликвидирана от готите в III в. По-късно тя е временно възстановена, вече под юрисдикцията на източноримските василевси, но както е известно, след установяването на българите по тези земи (VI – VII век) тя е окончателно отхвърлена. Находки от това време са намерени в местността Таш тепе.
През късното Средновековие на десния бряг на Янтра съществуват две селища, локализирани в местностите Градище (Гяур куле) и Кутра (Бели бряг), а между тях до началото на миналия век личат останките на църква от същата епоха. „Проучвания“ са правени предимно от иманяри и местни жители, макар в района и до днес да се откриват монети, емитирани от царете Иван Александър и Иван Шишман . Мъчителният край на Търновското царство, в периода 1388 – 1395 г., се очертал като такъв и за двете малки села, които били опустошени и ликвидирани от османските турци, като част от оцелелите им жители преминали реката и поставили началото на съвременното селище.
По време на османското владичество селото е предимно с българско население, но има немалко и турци. Мъжката половина от българското население принудително е отлъчвана в най-усилното за полска работа време, за да изпълняват царската си служба като войнугани , като жените и децата им оставали да се оправят със земя и добитък, както и доколкото могат. През 1866 г. започнал строежът на пътя Русе – Търново и хората от селото полагали труд на ангария .
Освобождението за Раданово идва на 19 юни 1877 г. и на мястото на напускащите турци започват да се заселват българи , предимно от Балкана и Предбалкана, но има и бежанци от дн. Македония и Сърбия , чиито земи по силата на Берлинския договор остават извън пределите на новосформираното Княжество България .
Още през средновековието, а по-късно и по време на Османското владичество, край селото преминава важен път, свързващ дунавското пристанище Свищов с черноморското Варна .
Селото излъчва много участници във всички войни за национално обединение. В чест на дадените жертви е издигнат паметник в центъра на селото.
География
Село Раданово е на 4,8 km южно от общинския център Полски Тръмбеш и на 34 km северно от областния център Велико Търново . Землището му граничи със землищата на:
Климентово – на северозапад и запад; Иванча – в около 100-150-метров граничен участък на запад; Полски Сеновец – на запад, югозапад и юг; Петко Каравелово – на юг и югоизток; Орловец – на изток и североизток; Каранци – на североизток и Полски Тръмбеш – на север.
Раданово се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина . Разположено е край река Янтра , между широката около 100 m водна площ на прилежащия към източната му страна стар меандър , отделен от реката след корекция на коритото ѝ, и минаващия покрай селото от запад първокласен републикански път I-5 , който е част от Европейски транспортен коридор Е85 . Климатът е умереноконтинентален . Почвите са предимно алувиално-ливадни .
През Раданово минава железопътната линия , водеща на север към Русе, а на юг през възловата гара в град Горна Оряховица (връзка с железопътната линия София – Варна ) за Велико Търново, Стара Загора , Кърджали .
Теренът в границите на населеното място е равнинен, а извън границите му – хълмисто-равнинен с надморска височина, варираща между около 40 m – откъм реката и 200 m – във високата югозападна част на землището. При сградата на кметството надморската височина е около 44 m.
Друго
Празник на селото – Спасовден . ФК „Вихър“.