Русаля (Село)

Област: Велико Търново

Население: 271 души[1](15 март 2024 г.)13,4 души/km²

Площ: 20,236 km²

Надморска височина: 126 m

Пощ. код: 5057

Тел. код: 061103, 0879426796

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 63416

История

В някои от местностите около днешното село през XII – XIV в. е имало малки селища. Историческите документи сочат за съществуването на село Хрусалица, което със завладяването на българската държава от турците е унищожено от завоевателя. В началото на XV в. отново е заселено с помохамеданчени българи. През втората половина на XV в. е основано село Яялар. Това село през втората половина на XVIII в. е вече Яялари Кебир – Голямо Яларе. Историята на село Яялари Кебир се губи в миналите векове и тук-там се споменават откъслечни сведения в турските регистри за него.

По-просветени хора от Русаля, или свързали живота си с него, са писали в своите спомени за някои моменти от историята му, но повечето от тях не са се опирали на документален материал. Интерес са представлявали спомените на учителя-поборник опълченец Иван Русев Зринов от Беброво , Еленско , който учителства в селото от 1879 до 1881 г. Спомените му са изгубени от архива на първоначалното училище. Известни бележки, които е направил от тях учителят Руси Ст. Русев, ни бяха предоставени за ползване, за което искрено му благодарим.

Спомените на стария учител и кооперативен деятел Илия Ст. Катакашев (1864 – 1962) също са изгубени. Спомените на свещеник Георги Анчев (1864 – 1947), записани в Летописната книга на църквата „Св. Богородица“ в Русаля, се отнасят до името на селото според различните предания за първите заселници българи и за строежа на църквата.

Местният родолюбец агрономът Цоню Анчев Тодоров (1876 – 1951), пише в спомените си за местностите около селото, за техните наименования и за природните им хубости. Малко е записано за живота и дейността на Йордан Ив. Парцалев (1856 – 1938), активен участник в революционния комитет и четник в четата на поп Харитон . Народният учител, профсъюзен и партиен ръководител Васил Мавриков (1876 – 1959) е оставил спомени за политическата дейност в селото, както и за основаването на комунистическата партийна група. Известна проучвателна дейност е извършил учителят Трифон А. Стойнов (1900 – 1984), който е записал спомени на възрастни хора от селото.

При избухването на Балканската война човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

През 2014 година е създадено училище-пансион по изкуства и занаяти за социално слаби деца „Димитър Екимов”. В училището се обучават безплатно будни и даровити деца от най-бедните слоеве на обществото. Деца, които израстват в пълна социална изолация и носят клеймото на обреченост, деца, които са лишени от правото на равен старт и шанс за развитие .

География

Село Русаля се намира на около 24 km от Велико Търново , по пътя за Павликени – третото след селата Самоводене и Хотница . По другия път от Велико Търново по пътя за София и при Пушевския кантон надясно през с. Мусина , разстоянието до Русаля е 26 km.

GPS координатите на Русаля са N 43°09’59,8” и E 25°27’25,3”. Надморската височина в тези координати е 99 m.

През селото преминава река Негованка. Интересни обекти са Пещерата, Кралимарковият камък и Кралимарковата стъпка, както и училището по изкуства и занаяти „Димитър Екимов“ за социално слаби деца.

Личности

Анчев, Анчо Тачев (1884 – 1957) – кмет на Русаля Анчев, Борис Тачев (1894 – 1971) – кмет Анчев, Иван Трифонов – кмет на Дряново Анчев, Илия Тачев (п. 16.10.1912) – ефрейтор, участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар Анчев, Тачо Стоянов (1856 – 1929) – участник в четата на Христо Ив. Големия Георгиев, Яне, български революционер от ВМОРО, четник на Цено Куртев Тачев, Петър Витанов (р. 1938) – многократен републикански шампион по вдигане на тежести Тачев, Тачо Ангелов (п. 3.10.1944) – загинал на фронта Стоянов, Тачо Иванов (п. 16.10.1912) – младши подофицер, участник в Балканската война, убит в Бонар Хисар