Средни колиби (Село)

Област: Велико Търново

Население: 42 души[1](15 март 2024 г.)1,09 души/km²

Площ: 38,521 km²

Надморска височина: 450 m

Пощ. код: 5093

Тел. код: 06158

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 68429

История

Село Средни колиби съществува като населено място от преди Освобождението. Според някои сведения, е основано през 1530 година. Населено е само с българи. В 1891 г. селището се състои от 50 къщи. Има данни, че тук се преселват овчари от село Полско Косово , Беленско , откъдето един от старите родове е наречен Косьовчани. Наименованието си получава от средищното място, което заема сред околните колиби (махали). Според предание тук най-напред дошли, спасявайки се от турците 2 – 3 български семейства. В едно от тях израствали няколко внуци. Те решили да се отделят от дядо си, създали отделни семейства, завъдили добитък, главно овце и се заселили в околностите. Илю слага основите на Илиювци, Раю – на Раювци, Берко на Берковци, Харво на Харваловци и Бадю на Бадевци. Техните колиби остават в околностите на старото селище, което поради средищното си положение било наречено Средни колиби. Към селото в 1939 г. е присъединена махала Дерикотковци .

Основен поминък на населението бил земеделието и скотовъдството, овощарството. Развито било и бубарството. Практикува се и градинарското гурбетчийство. В селото имало плодосушилни – главно за сливи. Изнасяни били сушени сливи за Германия. Произвеждала се и сливова ракия . Създадено било овощарско дружество „Плод“.

По време на Руско-турската война 1877 – 1878 г. през селото преминава и нощува в околностите му Предния руски отряд под командването на Й. В. Гурко при прехода му през Балкана.

На 25 май 1936 г. по време на проливен дъжд пада мълния и поразява камбанарията на църквата в селото.

През 1970 г. в центъра на селото е направен паметник на загиналите в Отечествената война (1944 – 1945 г.) съчетан с барелеф на Иван Калчев Иванов (Тинко), партизанин от Еленската чета, загинал в сражението на 7 септември 1944 г. край с. Константин.

Всяка година по случай Гергьовден на 6 и 7 май в селото се провежда традиционен сбор. Сборове ставали и. на Великден и Димитровден. В центъра на селото по средата на площада, (където в старо време било хорището) растял вековен дъб. Неговото стъбло можели да обхванат заловени за ръце 4 – 5 души.

География

Село Средни колиби се намира на около 13 километра западно от град Елена . Разположено е в хълмиста местност, защитена от северните и западни ветрове. В околностите му има много извори. Заобиколено е с хълмове – на юг Брусова могила и Рисова стена, на север Дебело бърдо и Кошарките и на запад – Моравките. На изток от селото се простира неголяма котловина, която сега е заета от водите на язовир „ Йовковци “. Местността над селото носи название „Селището“. Счита се, че от там е минавал древния път от река Дунав за земите на днешна Южна България и Беломорието и на това място е имало войнишко селище за охрана на пътя.