Стамболово (Село)

Област: Велико Търново

Население: 806 души[1](15 март 2024 г.)47,6 души/km²

Площ: 16,931 km²

Надморска височина: 175 m

Пощ. код: 5249

Тел. код: 061307

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 68708

История

Въпреки че не са правени археологически разкопки в землището на село Стамболово, намерените оръдия на труда в местността Бабина, свидетелствуват за евентуално обитаване на долината на река Росица през новокаменната и каменно-медната епоха. На десния бряг на р. Росица, източно от овцефермата, в местността Могилите до неотдавна можеше да се регистрира наличието на 10 – 15 надгробни могили, които със сигурност могат да се причислят към тракийските погребални практики и да бъдат взети като доказателство за дългогодишно обитаване на тракийски племена в тези земи. Това се подкрепя и от останки от зидове на стари селища в местностите Елията, Кас чеир и „над зеленчуковите градини“, както и от намерената през 1958 г. в м. Драките оброчна плочка с релефно изображение на бог Херос , известен като Тракийски конник и свързан с вярата на траките в задгробния живот, в безсмъртието на предците и героите, както и на плодородието и изобилието.

В началото на Новата ера траките стават обект на римската завоевателна политика и през 46 година всички тракийски племена на юг от Дунава са покорени и включени в пределите на Римската империя. Павкликенският край влиза в границите на римската провинция Мизия .

Най-ясно следите на римското владичество в Стамболово се виждат в местността Боаза, където са разкрити останки от дебели зидове от римски постройки (вероятно обществени), широки римски керемиди и капаци, римски тухли, много фрагменти от разни съдове, римски монети от I–IV век, сечени предимно в Никополис ад Иструм . Не е изключено през землището на с. Стамболово да е минавал римският път от Никополис ад Иструм за големите керамични работилници край гр. Павликени и с. Бутово , разкрити през миналия век, и оттам за античния град Мелта (Ловеч) и Сердика .

Наличието на археологическите останки от римско селище и надгробните тракийски могили в посочените местности на землището на с. Стамболово представляват своеобразно вплитане на двете култури – тракийската и римската.

В началото на III век започват нашествията на т.нар. в науката „варварски племена“, главно по земите между Стара планина и Дунав, като през 245 година от готите е бил разрушен Никополис ад Иструм, както и римското селище в м. Боаза. Първо са набезите на готите (238 – 244 г. до 284 – 305 г.), след това на вестготите (373) и хуните (441 г.). Готите се заселват тук до около V век. Непрекъснатите варварски нашествия и движение на племена, увеличава етническата пъстрота в земите между Дунава и Стара планина и довежда до обезличаване и асимилация на тракийското население. При такава пъстрота на етническата обстановка в края на V в. и началото на VI в. започват нападенията на славяните, а през първата половина на VI век и на прабългарите. Както е известно, през 681 г. от тези две племена се образува славянобългарската държава.

За пръв път в писмен документ се срещат данни за село Стамболово през 80-те години на XV век, в един турски регистър, който описва поземлените владения в санджака Нигеболи (днешен Никопол). Там то фигурира с тогавашното си име Омур бей кьой , заедно със селата Михалче (дн. Михалци ) и Мурад бей кьой (дн. Бяла черква ). В регистъра феодалното владение на Омур бей е записано като зиамет, състоящ се от селата Павликени, Михалче, Мурад кьой и Омур кьой. В него ясно е посочено, че зиаметът на Омур бей преди това е бил на Фируз бей. В административно отношение зиаметът влиза във вилаета (околия) Търнови, Никополски санджак – един от най-големите по това време в империята. От регистъра научаваме, че селата Павликени и Михалче са били чисти български, а селата Мурад кьой и Омур кьой – чисто турски. От 25-те села на Павликенския край в 8 е имало от 1 до 10 турски семейства, 15 са били чисто български и 2 чисто турски. Омур бей кьой е записано като „чисто турско село с 86 турски семейства“.

Историческите сведения казват, че земите на дн. Павликени, Михалци, Мурад бей кьой (Бяла черкава) и Омур бей кьой (Стамболово), през през XV век отначало са подарени от върховната турска власт като мюлкове (поземлени владения с широки права) на Фируз бей – един от видните военачалници на султан Баязид I. След това той превръща подарените му мюлкови села във вакъфи . Както в мюлковете, така и във вакъфите, зависимото население изплаща почти изцяло данъчните си задължения на прекия си господар, в случая на Фируз бей. Обаче по време на султан Мехмед II (1451 – 1481 г.), за да укрепи военната си организация, централната власт от 1478 година започва да конфискува вакъфските и мюлковиите земи и да ги раздава на различни спахии под формата на тимари или зиамети . Тогава поменатите Търновски села от вакъфа на Фируз бей са причислени към зиамета на Омур бей и превърнати в спахилъци. Ясно е, че селото носи името на притежателя на зиамета – Омур бей.

Христо Марков в своята книга „История на 9-ях дни в Дряновския манастир 1876“ дава сведения за следното предание:

Почти същата информация дава и Бачо Киро , опирайки се на преданията и спомените на съселяните си:

Омур кьой възниква още в първите години на XV век в землището на село Стамболово по долината на река Росица като селище на турски колонисти, непосредствено след османското завоевание на България в резултат на системната колонизация, провеждана от Османската империя. В документа от XV век вече фигурират две поколения турци. От друга страна запазените турски названия на почти всички местности (Айвалъка, Актепе, Бозахлъка, Янаклъка, Боаза и др.) в землището на селото показва, че то е просъществувало през цялото времетраене на османското владичество. Селото съществува като такова до Руско-турската освободителна война , но вече с няколко заселили се в непосредствена близост до него български домакинства.

География

Селото се намира на 37 км северозападно от Велико Търново , на 6 км източно от Павликени . Стамболово е разположено в плодородна долина, пресечена от река Росица. Напоява се от два надлъжни и много напречни канали на язовир „Александър Стамболийски“ и две помпени станции. През селото минава шосето В. Търново – Плевен, а на север до самото село минава жп линията София – Варна, на която през 1921 година е построена жп гара Михалци – Стамболово.

В центъра на селото е оформен малък площад, около който се издигат обществени здания: дом на ОБНС, бившия дом на ТКЗС, търговска сграда и църква, а близо зад нея – училище. Малко по̀ на север е детски дом. В градинка пред църквата е построен скромен паметник, с който жителите на селото са увековечили паметта и подвига на 25 свои съселяни, останали по бойните полета през войните 1912 – 1913, 1915 – 1918 г. и Отечествената война 1944 – 1945 г.

Събития

Ежегодно на 26 октомври ( Димитровден ) се провежда събор на селото. Свети Димитър е патрон на местната църква.

На 7 юли 2007 година се провежда тържествено честване на 130-ата годишнина от освобождението на с. Стамболово от османско владичество.

На 9 юли 2011 година в с. Стамболово се провежда тържествено честване на 130-ата годишнина от създаването на читалище „Зора“.