Стефан Стамболово (Село)
Област: Велико Търново
Население: 190 души[1](15 март 2024 г.)8,53 души/km²
Площ: 22,28 km²
Надморска височина: 182 m
Пощ. код: 5192
Тел. код: 061402
МПС код: ВТ
ЕКАТТЕ: 17467
История
Селото е създадено вероятно преди 1650 г., оттогава са първите данни за поселение в тази местност. След Освобождението в селото се заселват много българи от дряновския Балкан ( Зая , Туркинча , Плачка , Марча , Длъгня , Гоздейка , Пушево , Беляковец , Ганчовец ; Робови от с. Каломен ; някои родове пазят спомена за своето предишно местоживеене във фамилията си – например Заевски са от село Зая, Гостилски са от село Гостиля ).
Старото име на селото е Бедерлии . Преименувано е с указ № 283 от 3 юни 1893 г. на Стефан Стамболово , през 1951 г. получава наименованието Градѝнчица , Градина е от 1952 г. и отново Стефан Стамболово – от 1995 г. .
През 1934 г. селското общинско управление се присъединява като кметско наместничество към община Полски Сеновец, от 1941 г. е отново самостоятелно.
Стефан Стамболово към 2019 г. е център на кметство Стефан Стамболово .
Село Стефан Стамболово отново се преименува на Градина, след местен референдум, проведен през май . 2025 -та година.
География
Стефан Стамболово се намира в средната част на Дунавската хълмиста равнина , на около 12 km на юг-югозапад от град Полски Тръмбеш и 22 km на север-северозапад от град Велико Търново . През селото минава – в границите му като негова главна улица – третокласният Републикански път III-504 , който на юг води през Ресен към Самоводене , а на север – към село Обединение . На североизток общински път свързва Стефан Стамболово със село Полски Сеновец и през него – с първокласния републикански път I-5 , който е част от Европейски транспортен коридор Е85 .
Климатът е умереноконтинентален .
Населението на село Стефан Стамболово , наброявало 1535 души към 1934 г. и 1595 към 1946 г., намалява бързо до 428 към 1985 г. и по-бавно – до 232 към 2018 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 194 лица, за 174 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 10 – към „ турска “, за останалите – не се самоопределят или не е даден отговор.
Събития
В селцето, се събират вечер на дюкяна, особено когато по-младите хора от населението са в селото. Продължават историята с така наречените вечеринки до сутринта по площада и пазенето на младите моми от хората от останалите села в окръга. Известни са и много хора от селото с това, че се занимават предимно със земеделие и скотовъдство. Отглеждат се едни от най-расовите коне за езда „Шагия“ и породи за впряг „Дунавски“. В селото се събират пенсионерите на чаршията и нищят политиката. Едно от най-дългите и продължителни хора̀ са се водили в центъра на селото по време на разцвета му през 1887, тази традиция се спазва и до днес.
Личности
Петър Пенчев (инженер) – вторият ректор на ВМЕИ-Варна (днес Технически университет Варна) Пенчо Бояджиев – бивш кмет на Полски Тръмбеш , ръководител от ОТКЗС „Георги Димитров“ – Полски Сеновец Милко Божков - художник с особени заслуги в българския културен живот
Друго
Навремето се е смятало, че Бедерлии означава нещо като „огрята вода при пълнолуние“, или по-скоро, когато изгреела луната и всички чешми в селото засиявали. Това е прието като някакво поверие. В старо време българите смятали всеки извор за свещен. Има легенда, която разказва че малко след Освобождението, на една от чешмите в центъра на селото се е проляла много кръв, заради една мома и се смята, че там водата е най-хубава и „свещена“ при пълнолуние. По времето, когато селото се е казвало Бидерлий, след Освобождението, започнали да го заграбват, промъквали се нощем от другите земи покрай селото. Крадели са добитък и дърва. Открита е една тракийска чешма в една от горите край селото. Селото има библиотека и парк. Училището вече не функционира.
Земите там са много хубави и плодородни, не само заради климата, но и заради доброто разположение на селцето. Голяма част от населението напуснало селището.
По думите на възрастните хора, през селото са преминали руски конници. Предводителят им е бил на бял кон – Генерал Гурко. По земите има следи от времето на разцвета на римския център Никополис ад Иструм.