Царевец (Село)

Област: Велико Търново

Население: 1004 души[1](15 март 2024 г.)31,5 души/km²

Площ: 31,925 km²

Надморска височина: 200 m

Пощ. код: 5282

Тел. код: 06329

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 78121

История

В землището на Царевец има документирани 9 археологически обекта – надгробни могили и могилни некрополи , всичките с неопределима хронология, както и 5 обекта – недвижими културни ценности от вид архитектурно-строителен и художествен и архитектурно-строителен и исторически . Те свидетелстват за наличие там на живот в миналото, може би още от древността .

За началото на селото няма данни. То съществува поне от 17 век като турско-българско село, с преобладаващо турско население. Намерени са монети от 18 и 19 век . След Освобождението идват малко заселници от Балкана , а по-късно от Мала Азия . По-старото име се знае като Текир , Текир капи , Текир дере , които се обясняват със старо светилище , на мястото на което вероятно се намира манастирът „Покров Богородичен“. Не е известно защо и кога е наречено Царевец , но очевидно и при преминаването на Феликс Каниц през 1868 г. е носело и това българско име.

В центъра на Царевец е издигнат паметник на загиналите воини в Руско-турската освободителна война .

География

Село Царевец се намира на около 3 км южно от град Свищов . Съседни села са му Вардим – на около 8 км североизточно, Совата – на около 8 км югоизточно, Козловец – на около 8 км южно и Българско Сливово – на около 5 км югозападно. През селото минава третокласният републикански път , по който общинският център Свищов установява връзка с областния център Велико Търново .

През Царевец протича от запад на изток малка местна река ( ручей ), вливаща се в река Дунав , с обща дължина около 10 км и надморска височина по течението ѝ, намаляваща в границите на селото от 100 – 105 м до около 84 м. На север и на юг от нея надморската височина нараства постепенно до 130 – 140 м, а на уличното кръстовище западно от църквата е около 92 м.

Селото се намира в зоната с умерен климат . Това благоприятства развитието на растенията с относително по-малка топлолюбивост – зърнени, зеленчукови култури, слънчоглед, захарно цвекло, лоза и други.

Земеделските земи на Царевец са – според потенциалното им плодородие при неполивни условия – предимно добри.

В близост до Царевец има места, подходящи за отдих и туризъм. Някои от тях са свързани с разположения на около 800 м северно от селото, в землището на град Свищов, манастир „Покров Богородичен“ , до който има асфалтиран общински път, ляво отклонение на пътя от Царевец към Свищов.

Населението на село Царевец , наброяващо 1732 души към 1934 г., след последвали резки възходящи и низходящи колебания достига максимума си от 2276 души към 1965 г., намалява рязко до 1816 към 1975 г., а после плавно – до 1048 души към 2018 г.

Събития

Съборът в Царевец е в последната събота на месец октомври .

На всеки голям празник се провеждат редовни културни мероприятия в читалище „Светлина – Царевец 1927“. Често гостуват известни изпълнители на народни песни.

През 2011 г. за първи път се провежда фолклорен фестивал с конкурсен характер „Фолклорен извор“. Организатори на фестивала са Сдружение „Фолклорен извор“ , читалище „Светлина – Царевец 1927“ , община Свищов и кметство Царевец . Към 2019 г. фестивалът е провеждан ежегодно.