Церова кория (Село)

Област: Велико Търново

Население: 476 души[1](15 март 2024 г.)31,8 души/km²

Площ: 14,958 km²

Надморска височина: 156 m

Пощ. код: 5047

Тел. код: 06126

МПС код: ВТ

ЕКАТТЕ: 78428

История

Географското разположение на селото определя неговото историческо значение от древни времена. То е едно от най-старите селища в котловината. Възниква по време на траките на един километър източно от сегашното село около Радомирското дере. Не е известно какво е било първоначалното му име. От случайните археологически находки като бронзови, глинени, медни, сребърни, златни и керамични предмети, железни оръдия на труда и оръжия – ножове, мечове и други, може да се предполага, че селището е от късния период на желязната епоха.

Селото съществува и през периода на римското владичество, когато се разширява на запад. То обхваща естествена могила, която се издига между Радомирското дере и извора Чучура на площ от 400 – 500 метра в диаметър. В тази местност са разкривани основи на жилища, римски монети, долиуми, глинени тръби за водоснабдяване. Находките подкрепят преданието, че на върха на Радомирската могила е имало римска пътна станция, която е обслужвала римския път от Кабиле (Ямбол), през Твърдишкия проход, горния Еленски проход при Къпиновския манастир през селото към Никополис ад Иструм, който е център на римската провинция Долна Мизия.

Сравнително повече сведения за селото има от годините на Второто българско царство и особено след победата на цар Иван Асен II на 9 март 1230 г. при Клокотница. След тази победа той въздига в Търново църквата „Св. 40 мъченици“ и построява манастир на високия хълм южно от с. Мерданя, който също нарича „Св. 40 мъченици“. В памет на тези велики за България събития и настъпилия мир получават имената си селата Радомира (радост и мир), Драгижево (драг живот) и Мерданя (мир даден). В село Радомира се въздига църквата „Св. Троица“, което се подкрепя от преданията, обичаите и надписите на корниза на сегашната църква „Св. Йоан Предтеча“ в селото. За това говори и съществуващата традиция на християнския празник „Св. Троица“ в местността Радомир да се прави курбан (оброк), който по-късно се е правил на поляната до чешмата Чучура. В края на 14 век турските войски нахлуват в България и през пролетта на 1393 г. султан Баязид с огромна войска обсажда столицата Търново. След тримесечна обсада на 17 юли 1393 г. пада Търново.

Село Радомир е една от крепостите към подстъпите на Търново, охраняваща прохода. Вероятно в селото е имало войска, която, подкрепена от населението, още преди обсадата на Търново оказва героична съпротива на завоевателя. Османците, разярени от дързостта и упоритостта на българското население, се нахвърлят жестоко и разрушават селото, избиват първенците и част от мъжкото население, пленяват и отвеждат в робство жени, деца и мъже, а тези които успяват да избягат, се укриват в Еленския балкан. След преминаване на бурята една част от оцелелите жители на селото се завръщат и възстановяват домовете си. След падането под османска власт Радомир се води под друго име – Черновец. Тъй като селото се намира на кръстопът и в близост до прохода, през който минават турски войски и бирници, които ограбват българското население и безчинстват, то е принудено да напуска домовете си и да търси спасение и укритие в близката церова гора. Там те изсичат част от гората и построяват своите къщи. Чак през 1803 г. в официални документи се споменава името Церова кория или Церово.

География

Намира се в центъра на котловина, разположена между Велико Търново и хребетите на Средна Стара планина. На север от селото се извисява висок баир – Страната, пресечен от прохода Клисурата, който води за Драгижево , Лясковец и за Дунавската равнина. На юг от Церова кория се шири равнина, набраздена от долове, рътлини и обширни дъбрави, разположени край двата бряга на река Веселина и водещи към къпиновския манастир „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ и плаковския манастир „Свети пророк Илия“, а зад тях се извисяват върховете на Балкана, пресечени от горния Еленски проход. От селото се отделя път на запад, който води през Пчелище и Присово за Велико Търново. На изток друг път минава през Капиново и Миндя за Елена .

Личности

От село Церова Кория са:

хаджи Стоян Панов (1811 – ?), виден чорбаджия, депутат в Учредителното събрание и във II ВНС; Ганю Чолаков (1860 - 1921), прокурор по процеса срещу Васил Друмев , послужил по-късно като един от прототипите на Бай Ганьо в произведенията на Алеко Константинов; Иларион Неврокопски (1850 – 1925), български духовник, неврокопски митрополит; Иван Церов (1857 – 1938), кмет на Варна; Стефан Чаталов (1866 - 1904), подпомага със закупуване на оръжие Илинденско-Преображенското въстание ; Флавиан Знеполски (1884 – 1956), български духовник, знеполски епископ, Никола Цонев (р. 1935), български политик от БКП,