Балей (Село)

Област: Видин

Население: 334 души[1](15 март 2024 г.)32 души/km²

Площ: 10,445 km²

Надморска височина: 53 m

Пощ. код: 3797

Тел. код: 09312

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 02395

История

Днес селото има отрицателен прираст на населението , като голяма част от по-младото поколение се е преселило във Видин , София и други градове.

Общо употребявани езици за ежедневна комуникация са влашки и български . Това е характерно и за съседните населени места ( Куделин , Връв , Ракитница , Косово , Делейна и Гъмзово ), както и за центъра на общината – гр. Брегово .

В непосредствена близост до селото, край реката, съществува стара мелница , която е функционирала до началото на 50-те години, ползвайки отбивка на реката.

В близост до селото има проведени разкопки на непроучено римско селище. През 70-те и 80-те години Румен Катинчаров провежда разкопки на селище от бронзовата и ранножелязаната епохи в непосредствена близост до селото. То принадлежи на т. нар. Култура на инкрустираната керамика разпространена по течението на р. Дунав. Напоследък археологическите проучвания бяха подновени след случайното откриване на некропола на селището.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Балей е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

По време на Кулските събития през март 1951 година създаденото малко по-рано от комунистическия режим Трудово кооперативно земеделско стопанство е разтурено, но властите скоро го възстановяват принудително. По това време 5 семейства (19 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.

География

Селото е най-северозападното населено място в България, намиращо се непосредствено край река Тимок и отдалечено на 3 км от река Дунав . Реката Тимок, протичаща близо до площада на селото, е силно замърсена от мина Бор , намираща се в Сърбия , и в нея почти няма рибни екземпляри по-големи от 0,5 kg . Срещат се и такива с големина до 4 – 5 kg . Вероятно причината е изтеклото време оттогава и инсталираните пречиствателни съоръжения в споменатата мина.

Селото е отдалечено на 4 км от град Брегово , на 3 км от устието на р. Тимок (най-северозападната точка на България), и на 32 км от областния център Видин . Тридесет процента от улиците са асфалтирани , а останалите са с баластра . В селото има централен водопровод за питейна вода.

Големият необработван масив земя между Тимок и Дунав (местността Ливези ), както и близостта на селото до Брегово, международния път за Сърбия и двете реки, дават възможност за развитие на селското стопанство и туризма .

Събития

Празник на селото е Гергьовден когато в близките му събота и неделя се провежда двудневен селски събор . Тогава се събират всички, които живеят на други места в България.

Личности

Стан Николов (Станьо, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „ За храброст “ IV степен