Бойница (Село)

Област: Видин

Население: 399 души[1](15 март 2024 г.)6,33 души/km²

Площ: 63,084 km²

Надморска височина: 241 m

Пощ. код: 3840

Тел. код: 09333

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 05195

История

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват преселници от Тетевенско , като и до днес диалектът в една от махалите му е силно повлиян от централния балкански говор , контрастирайки с околните преходни и северозападни говори . В църквата „ Света Троица “ в селото, датираща от 1871 година, рисуват дебърски майстори .

При избухването на Балканската война 2 души от Бойница са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

Над 152 души родом от Бойница загиват на фронта във войните за национално обединение на България .

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ по името на комунистическия диктатор Георги Димитров . През лятото на 1950 година 151 души правят неуспешни опити да го напуснат. Родом от Бойница е Тодор Филипов, ръководителят на най-известната горянска група в Кулско . При масовото изселване на политически неблагонадеждни лица от Видинско на 3 август същата година покъщнината на изселените от селото е отнесена в клуба на Българската комунистическа партия , след което е разграбена. По това време и след Кулските събития през следващата година 44 семейства (163 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. Тук става и най-масовото бягство от комунистическа България, предизвикало шок у местните представители на режима – в една нощ 122 души, цели семейства с добитъка, каруците и имуществото си, преминават в Югославия.

География

Селото е разположено в Дунавската равнина на около 240 метра надморска височина. В близост се намира река Рабровска. Отстои на 35 km от Видин, 10 km от Кула и около 250 km от столицата. Лятото е сухо и топло, зимата е студена.

Личности

Родени в Бойница:

Йона Маркова Пуйо войвода Ганчо Ценов (1875 – 1952), историк