Винарово (Село)

Област: Видин

Население: 633 души[1](15 март 2024 г.)32,1 души/km²

Площ: 19,753 km²

Надморска височина: 147 m

Пощ. код: 3773

Тел. код: 09345

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 11079

История

Стара легенда разказва, че турчинът, който владеел земите в този регион, бил сакат - липсвала му едната ръка и жителите на околните села му викали ” чунгул ” - на румънски диалект  - ”без ръка ”.

Според местни информатори Чунгурус  отначало е разположен в местността  ”Салаш ”, а след чумна епидемия в месността  ”Селището”. И до днес в горния край на селото /в района на гробището/ има останки от църква, което доказва, че в миналото тук е имало живот. След втора чумна епидемия селището се премества петстотин метра на изток, където съществува и до днес. За древния корен на селото говори и интерсът на специалисти от Българската академия на науките и Българската православна църква, които на „терен” проучват етимологията на селищното име „Чунгуруз”, древните обреди и обичаи, паметните плочи и гробове в гробищния парк и др.

Сигурни доказателства за село Чунгурус датират от втората половина на 15 век /около 60 години след падането на България под османско робство/. В книгата на доктор Душанка Боянич – Лукач ”Видин и Видинският санджак през 15–16 век“ са отпечатани документи от архивите на Цариград и Анкара. В тeзи документи се говори и за село Чингурус (Чунгурус), включено в Санджак Видин, във владение на Иса-бей. На страница 62 е отбелязано: Село Чингурус – тимар на Мурад. Роднина е на Узун Карауглу. Притежава свещен знак. Домакинства 12. Приход 1280 акчета.

В съкратения регистър на Видинския санджак от 1560г. село Чингурус е включен в нахия Поломие, зеамет на името на Хусеин. На страница 117 четем:“ Село Чингурус  с неговия тахвил, спада към Поломие с приход 7800 акчета.

Друг исторически извор, в който се дават сведения  за село Чунгурус, е съчинението на френския академик Бланки, озаглавено ” Пътуване из България ”, излязло в Париж през 1853 година .

На път за село Раковица  / Куделин / на река Тимок за град Видин  Бланки и придружаващите го лица минават през село Чунгурус по известния Ракошки път, осигуряващ най–бързото преминаване на разстоянието  от контролно-пропускателния пост на река Тимок за град Видин. На страница 425 – 426 от книгата се описва пристигането на представителя на френското правителство на река Тимок и пътуването му през село Чунгуруз за град Видин. ”Единственото селище, което срещнахме по пътя си на име Чунгурус, беше населено от християни, които живееха в изплетени от дървени пръти кошове, изпълняващи ролята на къщи ...”  – пише академик Бланки.

Етнографката Маргарита Николова доказва, че ”Чунгурус” е много древно име, за което говори и неговата стара архаична форма, и датира от първите векове на славянобългарската държава. Селищното име има тюркско–български произход и приблизително означава ”долът, който по време на дъжд се пълни с вода”. Наистина, малката рекичка край селото, наричана в миналото  ”чанката ”, след дъжд става буйна и пенлива и много често напуска коритото си. През 1969 година старши научен сътрудник Йордан Заимов  от Института за български език към БАН пише, че “cengerez” значи „място, където водата се губи под земята”.

Като център за наука и просвета село Чунгурус  /Винарово / се оформя още в началото на 19 век. През 1810 година малките деца правят първите си плахи стъпки към знанието и грамотността  в малката полусрутена черковка в местността ”Селището ” в новооткритото килийно училище. По-късно учебните занятия се водели в доброволно предоставени частни къщи – на Муевите, Дуновите, Цековите и др.

След Освобождението Чунгурус  / Винарово /  се очертава като буден духовен център, към който се устремяват жадни за знания и просвета деца от целия регион – Неговановци, Ясен, Флорентин, Гъмзово, Майор Узуново,Тияновци, Динковица, Калина и др .

През 1922/23 година в Чунгурус се открива и прогимназия с две паралелки. За директор е назначен Иван Петров от Копривщица, участник в Априлското въстание. Към 30-те години на XX век жителите на Чунгурус до голяма степен запазват своя нетипичен за района белоградчишки говор .

От 19. 02. 1945 година училището носи името на апостола на свободата Васил Левски.

Непосредствено след Втората световна война Винарово е известно като главен център на опозицията срещу комунистическия режим сред селата във Видинско. През 1946 група комунистически агитатори от съседните села по време на митинг влизат в сбиване с местни младежи, при което един комунист от Гъмзово е убит – това е единствената проправителствена жертва сред 24-те, убити по време на предизборната кампания за VI велико народно събрание . На самите избори опозицията получава 58,7% от гласовете в селото.

През зимата на 1950 – 1951 година Винарово е засегнато от кампанията за активизиране на колективизацията и селяни са затваряни в мазето на общината и заливани със студена вода, в резултат на което много от тях получават трайни физически и здравословни увреждания. По това време 5 семейства (23 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. Въпреки това Трудово кооперативно земеделско стопанство „Нов път“ се създава едва през 1956 г.

В центъра се издига красиво оформен архитектурен комплекс – сградата на кметството, модерни магазини, ресторант, поща, площад. А на ритуалната зала могат да завидят дори някои от областните градове. Оформена е етнографска сбирка, в която е показано богатството на една отколешна традиция, богатство, което ни кара с благоговение да произнасяме сакралните думи ”Земя на дедите ни, бъди благословена!”.

Събития

Духовният празник на село Винарово на Възнесение Господне ( Спасовден ). В двора на църковния храм се раздава курбан за здраве и благоденствие, а вечерта на площада свири духова музика и до късно се играят автентичните винаровски хора. Св. Трифон Зарезан - стародавен народен обичай на 01. февруари. всяка година. Млади и стари с ритуални танци, песни и наричания отиват на лозята и извършват редица обредни действия, за да са "лойза родовити, родовити плодовити". Фолклорен събор „Бащино огнище с корени вековни“ – провежда се всяка година последната събота на месец август на Етнографски комплекс „Средна чешма“ – сакрално място за общността на село Винарово, който пази духа на отминалото време. Участват самобитни носители на фолклорните традиции от България, Сърбия и Румъния, които представят спастреното фолклорно и етнографско богатство на свидни бащини огнища. Целта на събора е приобщаване на младото поколение към завещаното от древните ни предци – неоценимо богатство, хубост за бъдни времена.

Друго

Личности

Д-р Бърни Бончев - кмет на гр. Видин - дълги години преглежда и лекува безплатно децата от началното училище и прогимназията. „Нашият доктор“, както с умиление и признателност всички го наричат, е впечатлен от уникалния говор, който и до днес пази чертите на старобългарския език, от винаровските обреди и обичаи, от названията на местностите. Проучва ги с голяма любов и с гордост заявява, че Винарово е „истински оазис на българщината“. Велко Велков - завършва педагогическия колеж в Загреб (Сърбия). Завръща се при своя корен, защото ’’родното го зове ” . Той е първият местен учител, който успешно сплотява децата и младите, разкривайки славното и героично минало на своя роден край. Младият учител се явява ревностен последовател на големия български етнограф и учител Димитър Маринов , според когото българското училище трябва да стане “ източник на всяко добро ” като ” присадник на всяко благоденствие ”. Като носител на нови, прогресивни идеи, отнасящи се до подобряване на дейността на ”светите” заведения, Велко Велков откликва по един достоен начин за подобряване на дейността в училището и създава свои достойни последователи . Николай Спасов - кмет на село Винарово - юрист по професия, строител на село от нов тип, който има заслуги не само за новото име на село Винарово /1939г./ заради гроздето и виното, но и заради новата училищна сграда (1934 -1939г.) , новата църква „Вознесение Господне“ (1934) и трите чешми край селото (1934 г.) , изградени по време на успешното му кметуване. Кайчо Каменов (Михаил Каменов) - 1923- 1983г . - най-известният народен певец на Северозападна България, наричан "Гласът на Северозапада" , изпял емблематични за село Винарово и за Видинския край народни песни като „ Чие е това момиче“, „Куне моме“, „Соколе, сиви соколе“, „Помниш ли, мила Добро“, „Колко са мъгли по Дунав“, „Дунаве, тих бел Дунаве“, „Ой  девойко църноока“ и други.

Главната улица ОУ „Васил Левски“ Къща от село Винарово