Големаново (Село)

Област: Видин

Население: 72 души[1](15 март 2024 г.)1,65 души/km²

Площ: 44,211 km²

Надморска височина: 307 m

Пощ. код: 3839

Тел. код: 0938

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 15415

История

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват преселници от Тетевенско , като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор , контрастирайки с околните преходни и северозападни говори .

При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Големаново е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

През лятото на 1950 година, по време на колективизацията , 197 души или повече от половината членове на новосъздаденото Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС). Това предизвиква намесата на околийските власти и чистка сред местните комунистически активисти, като са уволнени председателят на ТКЗС, партийният секретар на селото, чиновници и бригадири, обявени за „хора, които не са били с нашата власт“.

През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, в селото е изпратен от Кула комунистическият функционер Желю Желев. Той арестува 24 души и след продължителни побоища част от тях приемат да постъпят в ТКЗС, а останалите 12 са принудени да подпишат декларации, че са „врагове на ТКЗС и народната власт“ и са изпратени на принудителна работа в кариерите при строежа на ВЕЦ „Китка“ над Горни Лом . През този период 18 семейства (69 души) от селото са принудително изселени от режима.

През лятото на 1952 година Държавна сигурност разкрива в Големаново горянска група , петима членове на която са осъдени на 12 до 20 години затвор. Малко по-късно кметът на селото, който свидетелства срещу тях и настоява за най-тежки присъди, малко по-късно е открит мъртъв, като според слуховете е убит от друга горянска група в селото, която след това успява да се прехвърли в Югославия .

География

В близост до селото има два язовира, които са подходящи за риболов. В селото няма канализация и хората пият вода от кладенци. Има пет паметника, свързани със загинали във войните селяни. Две училища, читалище и църква, построена през 1886 г. Декорацията на църквата „ Рождество Богородично “ е дело на дебърския зограф Кръсто Янков .

Събития

Селският събор се провежда между 20 и 27 юли .