Градец (Село)

Област: Видин

Население: 1212 души[1](15 март 2024 г.)27,8 души/km²

Площ: 43,56 km²

Надморска височина: 60 m

Пощ. код: 3780

Тел. код: 09315

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 17422

История

Първите писмени сведения за селището с името Урумлар датират от 15 век . Селото има и български вариант на името – Гърци . Името Градец селото получава през 1934 година, но и до днес жителите му не се наричат градечани, а гръчани или грачани. Рум (на турски : Rum ) е топоним, с който мюсюлманите от Ориента назовават Древен Рим и Римската империя , съответно римските провинции, територия и владения. Повече за гърците са използвали рум миллет .

Към 30-те години на XX век в селото има торлашка махала, жителите на която говорят нетипичен за района белоградчишки говор и са наричани къслевчене .

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Ленин“ по името на съветския диктатор Владимир Ленин . През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото неколкократно масово се укриват в горите, за да избегнат „групите за натиск“, опитващи се да ги включат в ТКЗС. Едно от провежданите събрания за „масовизацията“ е разтурено от селяните, след което 44 души окончателно напускат селото и заминават за Югославия. Общо през този период емигриралите от Градец са 62 души. По това време 47 семейства (167 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим.

География

Село Градец е най-голямото село в община Видин . Разположено е на 12 км северозападно от град Видин , в долината на река Тополовец. Тя извира от най-западната част на Стара планина ( Връшка чука ), минава през землищата на някои села от бивша Кулска и Видинска околия и се влива в река Дунав между градовете Видин и Дунавци – местността „Чобан кюприя“. Общата ѝ дължина не надвишава 50 – 60 км.

Събития

Традиционен селски събор – всяка година в четвъртък, петък, събота и неделята, най-близки до 2 август Тържествена заря по случай честването на годишнината от Въстанието в Северозападна България (1850) – Пашапетковата размирица – 1 юни Храмовия празник по случай построяването на храм „Св. Пророк Илия“ – 20 юли Тържествен водосвет на храм-паметника „Свети Мина“, находящ се до летище Видин – 11 ноември

Личности

протопрезвитер проф. д-р Радко Поптодоров – богослов, юрист и канонист проф. Радослав Гайдарски – хирург, бивш министър на здравеопазването Д-р Нинко Борисов – ветеринарен лекар Бай Ангел Белия – народен лечител Полина Маринова – автор на стихосбирката „Адресът на Щастието“