Динково (Село)

Област: Видин

Население: 83 души[1](15 март 2024 г.)8,39 души/km²

Площ: 10,312 km²

Надморска височина: 101 m

Пощ. код: 3921

Тел. код: 09323

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 21193

История

Селото възниква с името Хасанова махала През 1881 година е преименувано на Борисово , а през 1950 година с Указ № 45 е преименувано на Динково в чест на комунистическия деец Господин Райков - Динко.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Лисенко“ по името на съветския псевдоучен Трофим Лисенко .

География

Село Динково е разположено на река Лом , на 19 km североизточно от Ружинци и на 20 km югозападно от град Лом . То е най-източната точка на Област Видин .

Събития

Съборът на селото се провежда на 1 май .

Личности

Господин Иванов Райков по прякор Динко е роден на 7 март 1899 г. в с. Хасанова махала (сега Динково). Поради липса на средства напуска училището в Лом и става кожухарски работник. Дружи с прогресивни младежи и през 1912 г. става член на БРСДП (т.с) .

След Първата световна война се завръща от фронта в родното си село, създава партийна организация и е избран за неин секретар. Участва дейно в Септемврийското въстание през 1923 г. Въстаническата група, в която е и Господин Иванов – Динко, завзема селото и отива на помощ на с. Дреновец. Там той застава начело на въстаническия отряд и се отправя за с. Дъбова махала и гара Макреш. След завземането на Брусарци Динко заминава за Лом. Въстанието е потушено. Макар и тежко ранен, с помощта на други въстаници емигрира в Югославия . През пролетта на 1924 г. се завръща в България с Никола Аврамов – секретар на ОК на БКП в Лом. Цялото лято живеят в селото. Тук възстановяват партийната организация, заздравяват връзките между земеделци и комунисти. През ноември 1924 г. Динко и Никола Аврамов са принудени отново да заминат за Югославия, като носят със себе си сведения, писма и други материали. На 25 ноември осъмват над с. Раковица . Снегът ги издава и полицията ги обгражда. И двамата са тежко ранени, но старателно пазят последните куршуми за себе си. Динко със собствената си кръв написва на снега: „Да живее комунизма“, след което и двамата се самоубиват. Полицаите закачват телата им с куки и ги завличат в с. Раковица, за да всеят страх сред населението.