Долни Лом (Село)
Област: Видин
Население: 154 души[1](15 март 2024 г.)3,88 души/km²
Площ: 39,735 km²
Надморска височина: 343 m
Пощ. код: 3958
Тел. код: 09328
МПС код: ВН
ЕКАТТЕ: 22424
История
Най-древното исторически регистрано население в района е на трибалите , които през IV век пр.н.е са населявали и долината на река Лом. През I век римляните установяват контрол по тези земи и започват да експлоатират рудниците под връх Миджур , богати на желязо , мед , сребро и злато . Районът е силно охраняван, защото е представлявал и част от Балканската отбранителна система на Римската империя . Следи от тогавашна крепост (кастел) могат да се видят на хълма Мала глама.
През VI-VII век проникват славяните . Те променят името на реката от Алмус на Лом (ломя, разсичам). Следи от тези времена има в местността Джебръчки трап.
Нов разцвет на рударството се отбелязва след 1365 г. Специално изпратени от Словения и Хърватско рудничари активизират и модернизират работата в мините. Този период е известен под името „периода на латините“.
В османски регистър от 1454/1455 г. вече са регистрирани двете съседни села Долни и Горни Лом . Те са образувани от по-старо село (Средно селище), което е отбелязано на европейските карти като „Лом“ и което впоследствие е напуснато. Заселено е отново към 1500 или 1600 г. със сборно население от няколко сръбски села. В регистъра се споменава като „Селището (Средно селище)“. (В някои източници името му се споменава като Лещарка). Във връзка със заселването му, разсказва следното легенда: Избрали си „Съвет на старейшините“. Събрали се старците и решили по стар обичай да заорът грниците на новото село. За целта, през първата нощ двама млади хора (братя – неженени) от новозаселващите се трябвало да „заорат“ границите на новото село. До изгрев слънце, границата трябвало да бъде очертана и затворена. Дали са го направили много голямо, или нещо се случило, не се знае, но младежите не затворили контура на селото. А това било лош знак. За да избегнат „злата прокоба“, стрците решили в отвора да построят църква или оброк. Така и направили. Възможно е църквата да се казвала „Св. Петър и Павел“. Тя се намирала срещу скалата Бела Стена. Но, християнството не помогнало на езическите обичаи и селото пак се затрило. Този път през 1885 г. при втората приводня (наводнение). След наводнението останали 17 фамилии. Те се преселили – 10 в Горни Лом и – 7 в Долни Лом.
Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.
География
Село Долни Лом се намира в планински район, в живописна долина на река Лом . Средната му надморска височина е 350 метра. Отстои на около 20 километра от границата със Сърбия , на 25 километра от град Белоградчик , 65 километра от Видин и 140 км от София .
Землището на селото, в което растат вековни дървета, е в непосредствена близост до биосферен резерват Чупрене .
Флората и фауната са богати и разнообразни.
От дървесните видове са разпространени дъб, бук, габър, леска, орех, дива круша, дрян, бор, ела и питомен кестен. От лечебните растения – жълт кантарион, риган, див джоджен, лайка и много други. От животинските видове се срещат диви прасета, сърни, елени, зайци, вълци, лисици, съсели и катерици. От птиците могат да се видят орел, ястреб, щъркел, лястовица, глухар и много други. В пещерите се срещат прилепи.
Природни забележителности:
Пещера Десни Сухи печ – намира се на около 2 км от селото, в югоизточна посока на хълма Чуката. Природна забележителност. Намерени са следи от пещерна мечка. През 1972 г. в нея е проведен експеримент за престой на хора, без контакт с външния свят. Престоя е продължил 62 дни. Пещера Леви Сухи печ – намира се на същия хълм, няколко метра под десния. Природна забележителност. Използвана е от праисторическия човек. Намерена е керамика от римската епоха. През 1985 г. в пещерата е изградена и оборудвана геофизична обсерватория от проф. инж. д-р на техническите науки Младен Младеновски (родом от Долни Лом). Там са провеждани геодинамични измервания за движения на земната кора. Бела стена – живописна скала с карстов извор на 1,5 км южно от селото до пътя за село Горни Лом . Природна забележителност. През 2003 г. на извора е изградена чешма със съдействието на Председателя на кооперация „Светлина“ от Долни Лом, Иван Михайлов. Марков камик (скала) – намира се на около 1,5 югоизточно от селото под хълма Дудукова чука. Предполага се, че е била част от манастирски комплекс (разрушените при наводнение Суходолски манастири). Мала глама (хълм) – намира се западно от селото. Предполага се, че хълмът има изкуствен произход (ръкотворен е). От него са вадени оромни камъни от „гламски камък“ (от няколко тона). Съоръжението е строено като пирамида през „епохата на мегалитите“ (вероятно преди 10 – 12000 години), а впоследствие е засипано. Има легенда за подземно езеро под него и тунели. През V век и средните векове е имало крепост и селище, които са били част от „Балканската отбранителна система“ на Римската и Византийска империя . Намерени са сечива и керамика. Чуката (хълма с пещерите „Суи печ“) – намира се югоизточно от селото. Предполага се, че през езичеството е бил мегалитно култово място. На югоизток от него е имало селище. В миналото, там е намирана много потрошена керамика.
Личности
Живко Нешин (Нешов) (...-1885 г.) – Произхожда от бедно семейство.
Спомага на Белоградчишкото въстание 1850 г.
Оглавява революционното движение по горното течение на реките Лом и Тимок.
През Сръбско-Турската война (1876 г.) в Язова планина организира Революционен комитет.
Съратник е на Панайот Хитов.
След разбиване на четата на Филип Тотю, му помага да се изтегли през Долни Лом към Светиниколския проход.
Според някои сведения, по негова инициатива се построява църквата в селото в памет на Нишките и Белоградчишкото въстание.
Попада в първите редици на Руското командване, като разузнавач на полковник Паренсов. Ето какво четем в писмо на полковник Паренсов до началника на Трета артилерийска дивизия от 1 юни 1877 г.:" Донасям на Ваше Сиятелство, че изпращам в Турция българина Живко Нешов за събиране на сведения. Вероятно той ще се завърне до 8 юни и ще се прехвърли през Дунав в района на 8-а Кавказка дивизия. По заповед на Негово Височество Главнокомандващия, моля окажете пълно съдействие на Живко Нешов за доставянето му в Букурещ...Ако за доставянето на Живко Нешов са необходими пари, моля да му заемете необходимата сума, която ще Ви бъде попълнена от мен незабавно. Кратки сведения за разузнавача Живко Нешов: българин, от село Долни Лом, Берковски окръг, висок на ръст, силен, с неголяма брада и коса – черни. "
След Освобождението спомага за благоустрояване на селото и населението.
Убит е от българи край село Крива бара.
Анто Живков Нешин , синът на Живко Нешин от малък остава сирак. През Балканската война е Околийски началник в град Енос (на Бяло море). След Първата световна бойна работи в мелницата на с. Крива бара, където е бил убит баща му. С помощта на собственика ѝ успява да спаси живота на арестуваните хора от родното си село през 1923 г. В паследствие е избран за Околийски съветник в град Видин. На него селото дължи благоустрояването и водоснабдяването си. Депутат в V велико народно събрание от 1911.
Внукът на Живко Нешин , Крум Живков след завършване на основното си образование, учи известно време в Американски колеж. След това, в София завършва техникум Христо Ботев – отдел земемерство. Завършва висше техническо образование в град Бърно със специалност „инженер-землемер“. Участва в изработването на известния „План Мусман“ чрез съставяне и обработка на фотоплан за София. Началник е на Военно топографския отдел към БА. След пенсионирането си работи в „Геопланпроект“ и НИИГиФ.
Младен Михайлов Младеновски , професор по висша геодезия – опорни мрежи и д-р на техн.науки , основател и дългогодишен директор на Научноизследователския институт по геодезия и фотограметрия (НИИГФ)-гр. София и ръководител на секция „Висша геодезия – опорни мрежи“. Работил е във Военно-топографската служба при МНО и Главното управление по геодезия и картография. Роден е на 26.03.1924 г. в с. Долни Лом и починал на 24.10.2011 г.в гр. София. Син е на Михаил Младенов Велков и Параскева Костова Михайлова. Живял тихо и скромно и отдал живота си за развитието на геодезията, гравиметрията, висшата геодезия, държавните координатни системи, опорните мрежи, геодинамичните процеси и съвременните движения на земната кора на България.
Работил по възстановяването на селскостопанската земя. Изчислил Географския център на България. Създател и управител на СД „ГГиК – геодезия и сие“. Национален авторитет оставил безброй трудове, нямащи аналог дотогава в областта на геодезията, активен участник в много международни и национални форуми в сферата на геодезията.
Изследвал и задълбочено проучвал географските и историческите особености на Северозападна България. Извършил геодезическо заснемане и топографско картиране на нейната крепостна система. Изработил десетки релефни макети и модели на природни обекти в района. Създател на геодезическата обсерватория „Поломие“ в с. Долни Лом. Всеотдайно работил за благополучието и популяризирането на селото, както и за запазването и документирането на историческите, природните и духовните му ценности.