Българско знаме

Дражинци (Село)

Област: Видин

Население: 121 души[1](15 март 2024 г.)9,42 души/km²

Площ: 12,863 km²

Надморска височина: 167 m

Пощ. код: 3929

Тел. код: 09324

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 23515

История

Легенда разказва, че името на селото идва от козар на име Дражо. Бродейки из гъстите гори, той открива хубава местност до изворна вода и с река. Мястото на първите заселници (фамилията на Дражо) е около и сега съществуващата (естествено не в първоначалния си вариант) Горна чешма. Впоследствие и други фамилии от старото село на Дражо се заселват на това място и така се създава село Дражинци. Друга легенда разказва, че Дражо загубил козите си. Търсейки ги, открива мястото на бъдещото село. Това би трябвало да е станало в края на 15 или началото на 16 век . Старото село се е намирало на мястото, където днес има микроязовир – между Черно поле и Дражинци. Рекичката, даваща началото на язовира, се нарича Дражинска бара.

Друга версия е, че дражинчани са преселници от Черно поле, което личи по старите родови връзки с това село. Самото Черно поле се споменава в турските регистри за данъци от 1610 година, като голямо село. Във всеки случай селото е от 16 век. На мястото на старото селище след Кримската война са били настанени черкези (на мястото на язовира). Тяхното село е просъществувало до Освобождението , след което те се изселват в Мала Азия .

По време на колективизацията в селото е създадено ТКЗС „Лисенко“ по името на съветския псевдоучен Трофим Лисенко .

География

Селото е разположено по средното течение на река Лом . Реката го заобикаля от 3 страни. По шосейния път Лом – Белоградчик селото е свързано със солиден мост . От четвъртата страна на селото се намира „Брега“ – не много високо, но живописно предпланинско възвишение.

Събития

Събор на селото – 1 май .

Личности

Страхил Младенов (р. 1927), генерал-лейтенант