Дреновец (Село)

Област: Видин

Население: 1293 души[1](15 март 2024 г.)21,7 души/km²

Площ: 59,468 km²

Надморска височина: 117 m

Пощ. код: 3920

Тел. код: 09323

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 23672

История

Името на Дреновец се появява в Съкратен регистър на Видинския санджак от 1454/1455 г. и в австрийски архиви от 18 век. По времето на османското робство , потисничеството им не пречупвало местните хора - през 1688 г. по време на Чипровското въстание Дреновец също се разбунтувал начело със свещеника си поп Боно, но турската войска разбила въстаниците и сринала селото. През 1689 г. край Дреновец разпънала стан австрийска армия, тръгнала да превзема Видин. Жаждата за свобода и родолюбието обаче не угаснали у местните хора - дреновчани се включили в битките за освобождението на България.

За селото през 1879 г. свидетелства Феликс Каниц и го описва като ehemalige bischoffstadt , "бивш епископски град".

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Мичурин“ по името на съветския агроном Иван Мичурин . Първоначално то има съвсем ограничен обхват, но в началото на 1951 година, след блокада на селото от милицията и побоища над по-упоритите, по-жестоки тук, отколкото множеството подобни акции в региона, повечето селяни са принудени да постъпят в него.

Колониите от потомци на дреновчанските родове са разпръснати из цялата страна. Най-многобройни са в София , Видин , Монтана и Лом . Има доста хора в чужбина, най-вече в Испания , Германия и САЩ .

География

Село Дреновец се намира в западната част на Дунавска равнина . На север има възвишение, покрито с широколистна гора, където е местността Долът и пчелините на дреновчани. Често срещани са дряновите дървета , откъдето идва и името на селото. Оттатък възвишението е река Дунав . На юг, на отсрещната страна на реката, се намират лозята на местните хора. В миналото, за да ги стигнат, стопаните им минавали през бродове, като ползвали кокили, които наричат "щули" .

Събития

1 май - събор на селото. По традиция на този ден се играе футболен двубой между млади и стари. Освен това обикновено на трапезата има агне.