Извор махала (Село)

Област: Видин

Население: 38 души[1](15 март 2024 г.)1,49 души/km²

Площ: 25,716 km²

Надморска височина: 320 m

Пощ. код: 3821

Тел. код: 0938

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 32439

История

Селото възниква с обособяването на отдалечена махала на голямото село Велики Извор , което от своя страна е основано в края на XVIII или началото на XIX век от преселници от тетевенското село Голям извор , като и до днес местният диалект е силно повлиян от централния балкански говор , контрастирайки с околните преходни и северозападни говори .

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Първи май“ , именувано в чест на Деня на труда . През лятото на 1950 година 104 души подават заявления за напускане на ТКЗС. Това предизвиква намесата на околийските власти и чистка сред местните комунистически активисти, като е уволнено цялото ръководство на ТКЗС, партийния секретар на селото и общинските чиновници.

Новият партиен секретар Йончо Пуйков организира изселването от селото на собствените си родители, заможни селяни, обявени за „ кулаци “. През зимата на 1950 – 1951 година, по време на довелата до Кулските събития насилствена кампания за „масовизация“ на колективизацията, жители на селото са изпращани на принудителна работа в кариерите при строежа на ВЕЦ „Китка“ над Горни Лом .

Жителите на Извор махала се включват особено масово в Кулските събития през март 1951 година. Както в повечето села в района, те нападат ТКЗС-то и си връщат събраните там животни и инвентар. В отговор властите вземат като заложници четирима старци, след което жени от селото провеждат седящи стачки с искане за освобождаването им. През следващите месеци десетки комунистически „агитатори“ от Кула и Видин се опитват да възстановят стопанството, принуждавайки хората да оттеглят молбите си за напускане. Двама от арестуваните старци са осъдени на показен процес и лежат половин година в затвора. През този период 7 семейства (19 души) от селото са принудително изселени, други 35 преминават през арести, затвори и лагери.

През лятото на 1952 година седем души от селото са осъдени за подпомагане на горяните .