Капитановци (Село)

Област: Видин

Население: 859 души[1](15 март 2024 г.)62,5 души/km²

Площ: 13,769 km²

Надморска височина: 40 m

Пощ. код: 3768

Тел. код: 09313

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 36141

История

За местните жители името Капитановци има пряка връзка с месторазположението на селото. То се намира на 6 километра северозападно от Видин върху въздигната над Видинската низина тераса, с добра видимост от града и съседните села. Нарекли го Капитановци, защото „стърчи, изпъква над другите села като капитан над Войници“. Другото предание говори, че в селото живял някога неустрашим борец срещу турците с прякор Капитан. И двете версии водят към съществителното име капитан и широко разпространения модел за селищни имена от жителски имена – т.е. хората на капитан=Капитановци. По същия словообразувателен модел от лични имена или прякори са днешните Неговановци, Бранковци, Синаговци, Ивановци, Полетковци, Раяновци и др.

В стопанския и административен живот на района, регистриран в документи, намираме Капитановци след 1721 г. Това е време на развитата вече система на чифликчийска собственост върху земята. Собственици на чифлици ставали предимно турци – служители в армията, администрацията и стопанския живот. Те очертавали границите на владенията си и по „законен“ път получавали вещно право върху тях. Имало случаи части от обработваемите земи на селата, пасища и реки да влизат в границите на чифлика и местната българска рая да ползва под аренда собтвените си ниви или да работят като ратаи в чифлишките стопанства. В едно и също време с Капудановче (Капитановци) в документи намираме Керим бей чифлик (дн. Покрайна), Шейх чифлик (дн. Антимово), Омер ага чифлик (дн. Ботево) и други големи и малки чифлици на територията на днешната Видинска област – 118 броя, определени по място и време, и още 60 нелокализирани.

В 1792 г. при с. Капитановци е имало твърде богат чифлик, оценен на голямата за онова време сума от 25 хиляди гроша. За сравнение в 1782 г. Симеон, син на Митре от с. Капудановче, оставя имущество, оценено на 169 гроша, от които: в брой 30 гроша, лозе за 20 гроша, 40 овце за 60 гроша, вол за 10 гроша и т.н.

Независимо от чифлика село Капудановче съществува като самостоятелна юридическа единица. В 1759 г. то е представено във вилаетския център за разпределяне на данъците върху раята от Никола, син на Курубалък, а през 1771 г. по същата причина там се явяват Станко и Павле кнез. Очевидно и тримата са част от „селския елит“, който се ползва с доверието на съселяните си и уважението на властите.

Между изброените 23 села в един документ за разпределена повинност на село Капудановче е наредено да предаде 138 греди за Видинската крепост. Количеството на този вид повинност поставя през 1752 г. селото на второ място (вероятно по брой на население и възможност).

През 1721/2 г. В селото са регистрирани 1 пъдар, 4 овчари, 2 шивачи, 1 колар и 1 мутафчия. На следваща 1743/4 г.: 8 овчари, 2 шивачи, 2 воденичари и 2 свещеника. Регистрацията на двама свещеника говори за селище с голяма енория.

Какви преживелици са сполетели селото след тази регистрация е трудно да определим. В една молба до мютосерифа от 1854 г., подпечатана от Никола Перво, първи кмет на с. Капитановци, Петре, син на Белчо, втори кмет на с. Капитановци, и Иван Бадаляк, се настоява властта да разпореди „5 домакинстВа от тези, които са се преместили от Влашко във Видин“, и самоволно се настанили в мерата на село Капитановци „да отидат и да се настанят В село Ивановци, посочено им от властта“. Искането се мотивира със: „селото ни се състои от повече от 20 домакинства и мерата ни даже за добитъка не е достатъчна. Продължаването на пребиваването на споменатите домакинства в никакъв случай не може да бъде уместно поради притеснението, в което ние сме поставени.“

В молбата като стопани на петте домакинства – пришълци, са посочени лицата Стоян, Митрика и Петре.

В съкратен регистър на царевиците на село Ново село Ивановци, спадащо към Видинска околия, за 1870 г. има списък на стопаните, произвели царевица през съответната година, и между тях липсват имената на посочените в молбата от Капитановци пришълци...

Стари родове: Бикулещи, Филипещи, Марковите, Бугаревите и Митулещи. Пришълци отпреди Освобождението: Марковите от Търновско , Найденови и Денови от с. Грамада , Кулско , Христови от с. Слана бара, Чинковите и Флоринейови от Сърбия, Белчевите, Митулещи, Църянещи и др. от Влашко.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ по името на комунистическия диктатор Георги Димитров . След Кулските събития през март 1951 година 1 семейство (8 души) от селото е принудително изселено от комунистическия режим. През 1958 година местни жители пребиват изпратени в селото комунистически агитатори.

Събития

На 14 февруари се празнува Трифон Зарезан . Хората зарязват лозата на специална церемония с пожелание за здраве и берекет.

Седмица преди Великден, на Лазаровден , момичета от селото лазаруват по къщите.

Съборът на селото се провежда през юни, на празника на Свети Дух . След няколкогодишно прекъсване тази традиция е подновена през 2008 година.

Личности

Пламен Симеонов (р. 1961) – строителен предприемач Йоница Николов (1862 – 1937) – богат търговец и политик, известен с множестово си крупни дарения. Благодарение на неговата добродетелност са построени черквата и училището в родното му село Капитановци, както и старческият приют във Видин (по-късно Хигиенно-епидемиологичен институт). Влиятелен стамболовист, избиран за народен представител. Йон Върбанов (1884 - 1930) - кмет