Подгоре (Село)

Област: Видин

Население: 214 души[1](15 март 2024 г.)3,91 души/km²

Площ: 54,731 km²

Надморска височина: 335 m

Пощ. код: 3852

Тел. код: 09332

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 56980

История

Сегашното село Подгоре е продължител на селото Влахович , което е основано от двамата братя Влайхови някъде през 19 век. Първоначално селото се е намирало в близост до Влаховишка бара и се е разпростирало в посока сегашното село. Преименувано е на Подгоре през кампанията за българизиране на имена на селища след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.

До 9.09.1944 г. характерно за този район е масовото антифашистко движение, за което типичен пример е отряда Георги Бенковси с членове основно от село Макреш. Основател на комунистическото движение в селото е Михаил Здравков, убит от властта по онова време.

В началото на 1951 година, по време на колективизацията жителите на селото не успяват да изпълнят нарядите за мляко и масово заплашват, че ще избягат в Югославия , ако властите се опитат да ги събират принудително. Силно недоволство предизвиква и ангарията за изграждане на преградни съоръжения по границата. През февруари и март 5 души действително преминават югославската граница.

По време на социализма е имало развито селско стопанство и животновъдство. През 1978 г. Подгоре е отделено от община Макреш и е присъединено към община Раковица.

След промените през 90-те години на 20 век селото започва бавно да се обезлюдява и към момента броя на жителите едва ли надхвърля 300 души.

География

Село Подгоре се намира в планински район. Характерно за селото е разположението му в ниската част на предбалкана, в падина, защитена от силни ветрове през зимата.

Името на селото само по себе си говори за разположението му.

През ранна пролет и късно лято е сравнително хладно (дори студено) особено надвечер и през нощта.

През лятото е сравнително горещо през деня. Утеха носи вечерното разхлаждане от преноса на по-студен въздух от Балкана.

Преобладаващите ветрове са приблизително изток-запад поради разположението на селото по дължината на падината разположена в същата посока.

В района рядко падат градушки.

Подземните води се откриват на сравнително малка дълбочина за този район, на около 9 – 11 м. предимно в ниската част на селото.

Кладенците, доколкото са останали такива, са със сравнително висок дебит.

Почвите са сравнително плодородни.

Гората в подножието на Балкана е предимно от широколистни видове (дъб, цер, бук). Изключително красива през есента.