Покрайна (Село)

Област: Видин

Население: 1095 души[1](15 март 2024 г.)73,4 души/km²

Площ: 14,91 km²

Надморска височина: 37 m

Пощ. код: 3764

Тел. код: 094

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 57131

История

Въз основа на археологически находки се предполага, че днешното село Покрайна е било заселено още преди римско време. През XVIII век Абдул Керим бей изгражда чифлик около заселеното място. От края на XVIII век в документите освен чифлика на Керим бег и населеното място го наричат Керим бег. През 1834 г. в западната част на селото се преселват хора от несъществуващото днес село Скеля, което се намирало на брега на река Дунав южно от град Видин. В миналото между жителите на Керим бег и Скеля за кратко време е имало известна неприязън, завършваща много често със сбивания. Настоящето село Покрайна всъщност е наследник на обединилите се Керим бег и Скеля. Селото носи името Керим бег до 1934 г. след което е преименувано на Цар Борисово и за известно време след 1944 само Борисово. Около 1950 г. се внася предложение селото да се преименува на Украйна. В съответната институция към Народното събрание в София преценили, че не може да се даде името на една от големите съветски републики на едно малко българско село и се решило, понеже селото се намира край Видин, да го нарекат Покрайна, т.е. по края, покрай Видин. На 13 юли 1951 г. официално е прекръстено на село Покрайна.

Храмът „Света Троица“ е построен през 1884 г., а основното училище през 1893 г. и през годините е посещавано от над 500 деца. В него за известно време са учили и децата от съседните села Капитановци , Антимово и Гомотарци . Основното училище „Св. св. Кирил и Методи“ е закрито и децата на село Покрайна учат в училищата на град Видин.

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Великият октомври“ , именувано в чест на Октомврийската революция , преименувано по-късно на „Червена зора“. След Кулските събития през март 1951 година 4 семейства (30 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. При последната кампания по колективизацията през 1956 година местни жители унищожават цялата документация на ТКЗС, заедно с декларациите за постъпване, които са принудени да подпишат.

Телефонните абонати на село Покрайна са включени в цифровата автоматична телефонна централа на град Видин и от страната се избират с код 094.

География

Село Покрайна се намира в съседство с град Видин , на 5 километра северно от центъра на града и в близост до старите квартали Кумбаир и Акджамия. Поради близостта до областния град селото е едно от най-големите в областта. Разположено е под големия завой на река Дунав , заобиколено от три страни от реката – север, изток и юг. Разположено е в крайречната низина на равно поле, без нито едно възвишение или хълм.

Между село Покрайна и Видин се намира терминалът на ферибота Видин – Калафат , начална точка на Републикански път I-1 и българския участък от Европейски път E79 , както и подходите към Мост Видин-Калафат или още известен като Мост „Нова Европа“ . В близост до тях са разположени ГКПП Видин , митницата, безмитната зона, една от основните бази на транспортната компания СОМАТ .

На централния площад са разположени сградата на кметството, пощенска станция, читалище, офис за кабелна телевизия, зъболекарски кабинет, два хранителни магазина, един смесен магазин, три бара и дискотека. На разклона за село Гомотарци – има хранителен магазин и бар, а на улицата за село Капитановци – има друг хранителен магазин и бар.

Личности

Даниел Боримиров – футболист Георги Петров и Анета Драгушану-Петрова – художници Богдан Александров – художник Валери Чуков – журналист, директор на българската секция на BBC Лондон Елка Русков – почетен консул на Република България във Вашингтон (от 2022 г.)