Рабиша (Село)

Област: Видин

Население: 245 души[1](15 март 2024 г.)10,1 души/km²

Площ: 24,391 km²

Надморска височина: 229 m

Пощ. код: 3938

Тел. код: 09329

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 61011

История

Църквата „Свети пророк Илия“ в село Рабиша е построена през 1835 г.

Килийното училище в Рабиша е построено в двора на църквата „Свети Пророк Илия“ и е официално открито през 1837 г. Рангел Костов, ученик в училището и после учител в него, е изписал по стените на класната стая поучителни слова.

През февруари и март 1951 година, по време на колективизацията , 8 души напускат селото и бягат в Югославия . През юли 1952 година 6 души от селото са осъдени за подпомагане на горяните .

През 1967 г. е създадена Винарската изба („Магура“ АД), разположена в близост до село Рабиша.

География

Село Рабиша се намира на около 12 км северозападно от град Белоградчик и 38 км югозападно от град Видин . Разположено е северно покрай река Арчар , на около километър южно от Рабишкото езеро (по-ниско от него) и на около 2 км югоизточно от Рабишката могила с пещерата Магура .

Надморската височина пред сградата на кметството е около 224 м, в най-южната част на селото – близо до река Арчар, около 212 м, а в най-северната достига около 260 м.

Населението на село Рабиша , наброяващо към 1934 г. 1296 души и към 1946 г. – 1286, намалява почти равномерно след 1946 г. – средно с по 14 – 15 годишно, до 238 души към 2018 г.

Село Рабиша се намира в район на географското разпространение в Западна България на така наричания торлашки диалект .

От село Рабиша се стига до областния център по минаващия през селото третокласен път до село Кладоруб , оттам по също такъв път през Острокапци до Димово и по първокласен път ( Европейски път Е79 ) – до Видин . До общинския административен център Белоградчик се стига по третокласните пътища през селата Кладоруб и Върба .