Българско знаме

Ракитница (Село)

Област: Видин

Население: 323 души[1](15 март 2024 г.)19,8 души/km²

Площ: 16,338 km²

Надморска височина: 62 m

Пощ. код: 3791

Тел. код: 09312

МПС код: ВН

ЕКАТТЕ: 63700

История

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват значителен брой преселници от Тетевенско , но с времето характерният им централен балкански говор е изгубен. Получило е името си от растението ракита ( Salix viminalis ).

През 1900 г. наброявало 1125 жители. Освен с полевъдство населението се занимавало и със зеленчукопроизводство, с което снабдявало много околни села. Към българската махала се присъединява и влашка на заселници от Западна Влахия. До 1905 г. въпреки че били част от едно село двете махали били разделени, всяка със своя говор и обичаи, но впоследствие чрез женитби населението се обединява. През 1926 г. селото има 1759 жители с 280 домакинства и обработваема площ 11270 дка

Иконостасът на храма „ Света Троица “ е дело на дебърски майстори от рода Филипови.

При акцията на комунистическия режим за масово изселване на политически неблагонадеждни на 2 срещу 3 август 1950 година един младеж от селото е убит. През тази и следващата година 9 семейства (31 души) от селото са принудително изселени.

Събития

Ежегоден събор провеждан през месец юни на празника „Свети Дух“.