Сланотрън (Село)
Област: Видин
Население: 438 души[1](15 март 2024 г.)27,4 души/km²
Площ: 15,991 km²
Надморска височина: 37 m
Пощ. код: 3769
Тел. код: 09349
МПС код: ВН
ЕКАТТЕ: 67194
История
Сланотръ̀н е известно и под името Станотърн, както го наричат неговите жители и жителите от селата с влашко население от Видинска област. Едно от предположенията за произхода на името на селото е, че то е наречено по името на първия заселник на това място Стан. Предполага се, че същият се преселил със семейството си от съседна Влахия. Стан е умеел да плете кошници от върбови вейки и така изхранвал семейството си. Така след известно време когато и други заселници се настанили около неговия бордей или землянка (дом, жилище) сред блатата, нарекли го Стан-търнар (Стан-кошничар). Друго предположение за произхода на името на селото е, че то е наречено по минералните извори в района, които са солени (стара дума за солено е слано). В местността имало и много тръни, та селото е наречено Сланотрън (солени извори и тръни). В книгата „Видин и видинския санджак“ пише, че „Станотърне е основано от четри домакинства“. Това име фигурира в един автентичен документ от 1848 г. дарение „Дъруире“. Съдържанието е написано на влашки език със старобългарски букви. Този документ е притежание на И. Г. който го е онаследил от неговия прадядо. Пише следното:
Следва годината 1848 г. и отпечатъци от палците на няколко души вместо подпис. Според пистеля Антон Страшимиров преселници се настанили тук през 18 век преди Осман Пазвантоглу (1789 – 1874).
Първоизточниците на най-старите фамилии в Сланотрън: Букъ, Гицъ, Васил, Миря, Стойкъ, Буря, Велку (Унгуряну), Гържалиу, Дръгуц, Янку, Лападат, Герчо, Стефан, Трандафир, Кирцой.
Преди 1850 година в с. Сланотрън не е имало църква. Според сведения дадени от стари хора, християните се черкували в съседното село Кошава . Сланотрън е било малко село с около 40 – 50 къщи. Връщайки се веднъж от черкуване от Кошава по пътя, селяните решават да изградят свой храм, което и направили около 1850 г. Храмът е бил малък по размери, построен в чест на Успение Богородично . Първи свещеник на храма е бил Станко Павлов, родом от село Кутово . След Освобождението селото бързо се разраства и храмът се оказва малък за населението на Сланотрън. Ревностните християни от селото заедно с енорийския свещеник Станко Павлов решили да съборят стария храм и на негово место да построят по-голям и по-удобен храм. За целта били използвани около 40 000 стари оки, 20 000 тухли, голямо количество вар и камък от старата черква. Имали са около 20 000 лева готови пари и с благословията на Видинския митрополит Кирил на 16.10.1905 г. е поставен основния камък на сегашната черква, която е построена от майстора предприемач Стефан Богоев от Дебърско, Македония. Според условията и договора той е бил длъжен до 31.10.1906 г. да предаде строежа и я покрие. Впоследствие християните намерили за необходимо да довършат работата, като събират помощи от местното население и от околните села. С набраните суми успели да довършат напълно църквата през 1908 година и я осветили през 1909 година на храмовия празник. Има и много хубав стенопис, извършен от художника Мелетий Божинов , друг македонски българин от Дебърско. Същият е изрисувал и всички икони от иконостаса, много от които са подарени от християнски семейства.
География
Селото се намира на 18 км от Видин , между селата Кутово и Кошава . Единствена пътна връзка за селото е Републикански път III-1221 . При километър 10,2 в източна посока се отклонява общински път, който води до селото. Няма железопътна връзка, нито пристанище, макар за източна граница на землището на селото да служи р. Дунав .
Личности
Списък на загиналите през войните 1912 – 1945 години от с. Сланотрън: Флоро Гаврилов Попов, Йончо Йонов Лападатов, Атанас Петров Буков, Петраки М. Герчев, Илия х. Янев, Георги Ф. х. Кръстев, Георги А. Гицов, Йон Г. х. Крачунов, Флоро Г. Каменов, Марин А. С. Гицов, Фацо Крачунов Опров, Яно И. Стойков, Колчо М. Маринов, Нистор Г. Гаврилов, Цено Ф. Миров, Георги Г. Керанов, Димитър Г. Василев, Георги Н. С. Янков, Димитър И. С. Гицов, Петър Г. Ванчев, Димитър И. Лападатов, Марин И. х. Колов, Атанас Г. Буров, Флоро Г.Василев, Кръсто Г. Гумътърчанов, Георги Ф. Василев, Георги Г. Гумътърчанов, Белчо х. Крачунов, Крумчо К. х. Крачунов, Дионис Параскевов, Петър Петров, Георги Керанов, Петър Петров Младенов.