Алтимир (Село)

Област: Враца

Население: 1037 души[1](15 март 2024 г.)32,4 души/km²

Площ: 32,058 km²

Надморска височина: 82 m

Пощ. код: 3251

Тел. код: 09138

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 00401

История

Най-ранните обитатели в околностите на селото са първобитни хора. Те се заселват там в началото на Новокаменната епоха, като образуват селище в м. Бреста, на 1 км северозападно от днешното село Алтимир. Представлява естествено укрепена височинка сред равнината, оградена на изток и юг с блато.

Разкриване на останките от това селище става през 1924 г. при изкопи за трасето на железопътна линия Оряхово – Червен бряг . Намерени са артефакти от кремък , кости от животни, глина . През 1951 г., при изкопите за новата жп. линия Враца – Оряхово, са намерени още няколко каменни брадвички и чукове, парчета от глинени съдове и кремъчни стъргала. След римската инвазия то става собственост на Римската империя. За това свидетелстват разкритите основи в м. Обръшина на римска вила рустика .

В края на 18 век селото е опожарено и опустошено от кърджалиите. Жителите му се разбягват в горите из околността, във Влашко. След време стари родове, като Влъчковци, Горановци, Динковци, Кожуарците, Оджовци, Пенелците / Гаевци, Драгиевци, Моновци и Йорговци/, Нюшаковци, Проданчовци, Пълчовци и Резаците се връщат и възобновяват селото, но малко на изток от старото селище.

Вероятно в края на седми век е образувано Алтимир с днешното си име. Името и производните му е лично име на прабългарски или куманско-печенежки големец или владетел и на тюркските езици означава: Ал – ръка, и темир, домир, демир, тимур – желязо.

В Алтимир са родени: Йото Мильов Стефанов – Фандъшки и Герго Миков Нюшаковски – Комитата, участници в националноосвободителната борба.

Йото Мильов е участник в Ботевата чета. Загива при Стара Загора в защита на Самарското знаме на 31 юли 1877 г. Герго Миков Комитата се присъединява към четата на Панайот Хитов и Филип Тотю през 1876 г. По-късно участва като опълченец в Руско-турската освободителна война. Ранен е в боевете при връх Шипка, но остава жив.

В землището на Алтимир на северозапад, на височината Прапора, в м. Стоянов гроб е лобното място на Ботевия четник Стоян Димов Стоянов, роден в с. Казанка, Старозагорско, през 1842 г. Той загива в бой с турците на 18 май /стар стил/ 1876 г.

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .

В 1895 година е завършена църквата „ Света Параскева “. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев .

География

Селото е разположено в плодородната Дунавска равнина , по левия бряг на река Скът . Село Алтимир е разположено в плодородната Дунавска равнина. На 40 км е от Козлодуй, на 14 км от общинския център Бяла Слатина.

Личности

Богдан Николов (1926 – 1997), археолог Йордан Милев (1933 – 2019), писател и поет Цвятко Николов (1929 – 1970), актьор Хинко Георгиев (1940 – 2013), поет

Друго

Ледник Алтимир на остров Анвер в Антарктика е наименуван в чест на село Алтимир .