Баница (Село)
Област: Враца
Население: 1188 души[1](15 март 2024 г.)31,8 души/km²
Площ: 37,395 km²
Надморска височина: 253 m
Пощ. код: 3077
Тел. код: 09112
МПС код: ВР
ЕКАТТЕ: 02590
История
Името на селото е славянско, умалително от „баня“ – топъл минерален извор. По време на османското владичество името е запазено и в турските документи е записвано като Баниче .
Местният климат е създавал благоприятни условия за живот на хора още през неолита , 6 – 5 хилядолетие пр.н.е., за което говорят археологическите находки от Баница. От средновековието най-известният паметник са развалините на триконхална църква и останки от други постройки на манастира „Свети Никола“ (построен при цар Иван Асен II (1218 – 1241 г.) и разрушен при падането на България под османско владичество ). Вероятно в него в края на 13 век е написано прочутото Банишко евангелие . През османското владичество селото е войнуганско . Предполага се, че през периода 1600 – 1800 г. селото се е намирало в местността Крешка , а след това отново се връща на сегашното си място , както и че вероятно е съществувало още преди падането на България под османска власт в местността „Селището" – съседна от североизток на местността Крешка, и поради липса там на вода впоследствие се измества . Основен поминък на населението са земеделието и скотовъдството. Развиват се и много занаяти.
Паметно събитие в историята на селото е сражението на Ботевата чета на Милин камък на 18 май 1876 г.
След Освобождението започва свободното политическо, обществено, стопанско и културно развитие. В село Баница се построяват първите обществени сгради – училище, църква, баня, кланица, лечебница. Основани са кооперация („Земеделец“ – 1908 г.), читалище (1910 г.), занаятчийско сдружение, различни дружества.
След 9 септември 1944 г. се променя стопанският и културен живот на селото. За няколко десетилетия основно се подменя жилищният фонд, изграждат се пристройка на училището, сграда на читалището, административна сграда, „Занкооп“ и други. Селото се електрифицира, водоснабдява и телефонизира, а улиците са асфалтирани.
В 1884 година е завършена църквата „ Възнесение Господне “. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев .
География
Село Баница се намира на около 18 km североизточно от Враца и около 24 km югозападно от Бяла Слатина . Разположено е в Предбалкана , в североизточното подножие на планинския рид Милин камък . Климатът е умереноконтинентален , почвите в землището са преобладаващо сиви и тъмносиви горски . Надморската височина в центъра на селото е около 254 m, на юг нараства до около 280 m.
През селото минава второкласният републикански път II-15 , водещ на юг към Враца, а на север през селата Борован , Алтимир , Липница и град Мизия до град Оряхово на река Дунав .
Източно от село Баница тече река Скът , приток на река Огоста . В землището на селото има два язовира.
В центъра на селото има минерална баня и три чешми с минерална вода, откъдето може да се налива вода за пиене и за лечебни цели. На края на селото има и друг минерален извор с името „Церов дол“.
Населението на село Баница, наброявало 2742 души при преброяването към 1934 г. и 2943 – към 1946 г., намалява постепенно до 1617 към 1992 г. и 990 (по текущата демографска статистика за населението) – към 2020 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1149 лица, за 642 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 184 – към ромска , за принадлежност към „ турска “ етническа група и към други не са посочени данни, трима не се самоопределят и 316 лица не са дали отговор.
Събития
Всяка година в селото се провежда празник на баницата. Традицията е поставена през 2000-та година . Празникът се провежда в една от съботите в периода средата на май-средата на месец юни . През 2022 година е отбелязано 20-тото юбилейно издание на фестивала след две години пауза заради ограниченията, свързани с коронавируса .