Боденец (Село)

Област: Враца

Население: 555 души[1](15 март 2024 г.)60,8 души/km²

Площ: 9,13 km²

Надморска височина: 241 m

Пощ. код: 3128

Тел. код: 0910

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 04827

История

Село Боденец е старо селище – то съществува още отпреди 12 век. За това свидетелстват разкопките в „Старото селище“ – намерени са сечива, съдове и керамика. Преди основаването на селото в него са живеели траките. За това свидетелстват „Горната могила“ и „Долната могила“ – погребални могили на знатните тракийци.

Първото селище на с. Боденец се нарича „Старото селище“. Открити са основи от битови постройки, керамика, сечива и съдове. След чумна епидемия, селото е обезлюдено. Оцелелите жители на селото намират убежище в „Нинова млака“ при „Седемте извора“.

В землището на „Нинова млака“ турците завладяват селото. Въпреки това обаче, турското влияние в селото е било съвсем слабо. Единствените жители от турски произход са били един спахия, един юзбашия и Юмер ага, който е имал чифлик.

От 17 век започват да идват преселници. Повечето от тях не създавали проблем за населението.

По-късно обаче, през 1865 г., до землището възниква черкезко селище на преселници от Кавказ, Русия. Те подлагат на непрекъснат грабеж имота и добитъка на жителите на селото. По тази причина, в селото е издигната „Черкеската могила“, на която били поставяни съгледвачи, които предварително съобщавали на населението за предстоящите черкезки набези.

Селото бива опожарено от турците и кърджалиите заради злато, открито от боденчани в местността „Стърчи крак“. Оцелелите родове намират убежище в „Рупите“, „Дърта кория“.

Руската армия за пръв път идва в с. Боденец на другия ден след освобождението на гр. Враца. На 9 ноември 1877 г. отрядът на полковник Лихтански освобождава Боденец.

География

Село Боденец се намира на около 12 km югоизточно от областния център Враца и около 2 km северозападно от Мездра . Разположено е в Мездренската хълмиста област , край западния бряг на река Върбешка бара (срещана и като Боденска бара), предимно по южния долинен склон на малкия ѝ местен приток „Боденски дол“. Надморската височина в центъра на селото при църквата „Свети великомъченик Димитрий Чудотворец“ е около 277 m, в южния край на селото нараства до около 290 m, намалява на север към Боденски дол, нататък отново нараства, а при вливането във Върбешка бара е около 235 m.

Общински път от Мездра – северно отклонение там от третокласния републикански път III-103 , минава през Боденец и продължава на север към село Върбешница .

Землището на село Боденец граничи със землищата на: село Върбешница на север; село Долна Кремена на изток; град Мездра на юг; село Моравица на югозапад; село Руска Бела на запад; село Крапец на северозапад.

Населението на село Боденец, наброявало 774 души при преброяването към 1934 г. и 827 – към 1956 г., след колебания в числеността намалява до 720 – към 2001 г. и 490 (по текущата демографска статистика за населението) – към 2020 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 570 лица, за 554 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за принадлежност към „ турска “, ромска и други не са посочени данни, за 3 – не се самоопределят и за 9 не е даден отговор.

Личности

Георги Тодоров (1928 – 2001) – учител по български език и литература, дългогодишен представител на литературна група, както и на Краеведското дружество при градското читалище, а освен това е и главен експерт в отдел „Култура“ на община Мездра. Автор е на сборника с разкази „Млади залци“ (1996), „Книга за село Боденец и боденчани“ (2000), както и (посмъртно) книгата с разкази и новели „Сезони на кукувицата“ (2003). На негово име в община Мездра се провежда литературен конкурс.