Бърдарски геран (Село)
Област: Враца
Население: 622 души[1](15 март 2024 г.)22,2 души/km²
Площ: 28,033 km²
Надморска височина: 159 m
Пощ. код: 3259
Тел. код: 09135
МПС код: ВР
ЕКАТТЕ: 07418
История
Името на селото произлиза от някогашно обичайно място за почивка на пътуващи търговци на бърда за ръчни тъкачни станове (бърдари). Днешното село Бърдарски геран е основано върху останките на българско средновековно селище. В един османски документ от 1617 г. селото се споменава с името Бърдар. В следващите години село Бърдар е обезлюдено и землището му остава пустеещо.
Селото е най-голямото от петте села (другите са Асеново , Брегаре , Гостиля и Драгомирово ), заселени от банатски българи – католици , завърнали се от Банат в България след Освобождението 1878 година и населяващи напълно или частично тези села и в началото на ХХІ век.
Банатските българи са потомци на бунтовниците, намерили спасение във Влашко след поражението на Чипровското въстание 1688 г. и на 300 семейства (2000 души) павликяни – католици от Никополско и Свищовско , които се присъединяват към тях през годините 1726 – 1731 г.
След Освобождението част от тях се връщат в България. Други остават в банатските си села и близките им градове, но не забравят своя корен. След 1920 г. по-голямата част от банатските българи зад граница са в територията на Румъния, а останалите – в територията на Сърбия.
Повечето заселници на Бърдарски геран произхождат от най-голямото село на българи в Банат – Стар Бешенов . Първите 14 семейства от там идват в България през есента на 1887 г. предвождани от Лукан Чуканов и между тях семействата на Пъкьо Дечев, Антон Будуров и Павел Кюрчев, последните 40 идват през 1943 г. Заселниците от днешния румънски Банат са от селата: Стар Бешенов – 200 семейства, Брещя – 30, Дента – 25, Телепа – 20; и от днешния сръбски Банат: от Иваново – 50, от Модош и Кикинда, и др. След 1918 г. в Бърдарски геран се преселват банатски българи, недоволни от условията в други села на Северозападна България: Махмудия, Войводово, Джурилово. Желаещите да се завърнат в България са много повече и от по-рано, но австро-унгарската администрация им създава големи пречки. Още през 1882 г. 250 семейства са върнати от границата, а предводителят им Петър Василчин е съден за подстрекателство.
През 1893 г. в Бърдарски геран се заселват 7, а в следващите години – още над 80 немски семейства от т.нар. дунавски шваби, дошли в Банат в началото на ХVІІІ век. През 1941 – 1943 г. хитлеровият режим принудително ги преселва на територията на Третия Райх в подкрепа на милитаризираната си държава. След края на войната през 1945 г. много от тях се преселват в Северна и Южна Америка, и Австралия, а една осемчленна фамилия се завръща в България.
От 1887 г. да 1998 г. Бърдарски геран е под административното управление на общината Бяла Слатина. Първият местен кмет е предводителят на първите заселници Лукан Чуканов, след него са: Иван Велчев, Никола Лазаров, Петър Перков, Матея Софранов, Никола Тошков. През 1919 г. се изреждат трима кметове, а през 1931 – петима.
През лятото на 1950 година Бърдарски геран става сцена на първия от поредица бунтове срещу принудителното събиране на нарядите . На 3 юли, по време на жътвата, в селото е получено нареждане вършитбата да се извършва на общ харман , за да може властите по-лесно да изземват нарядите, но селяните отказват да се подчинят и на много места се стига до сбивания с пъдари, милиционери и въоръжени комунистически активисти, а 500 жени провеждат демонстрация пред общината. В селото пристига окръжният партиен секретар Иван Тодоров-Горуня , след което милицията ликвидира бунта, 20 души са арестувани, а други са пребити. За инициатор на бунта е обявен местният свещеник Асен Чонков , който на 5 август е осъден на 15 години затвор, други шестима селяни също получават присъди. Делото поставя началото на поредицата Католически процеси през следващите години.
Най-дълго изпълняват кметските задължения: Матей Кърчев 1950 – 1956 г., Стоян Пеев 1958 – 1965 г., Иван Лазаров 1969 – 1974 г. и Никола Мичев 1974 – 1995 г. Четиримата са от времето на най-централизираната администрация и икономика до 1989 г. и според закона мандатите им са по-продължителни, а избирателите малко могат да им влияят след изборите, но през тези години селото получава най-много средства от централния бюджет на замогващата се държава и ги използва по най-добрия начин. Доближава се до вида на малък град с благоустрояването си и спортните, културните и други обществени съоръжения и сгради. През 1980 и 1982 г. Бърдарски геран е класиран на ІІ място в страната по хигиенизиране и благоустрояване. По строителство на лека спортна база също е на ІІ място в страната. Средствата, отпускани централно за изпълнението на тези програми, са заслужени с хиляди часове безплатен доброволен труд на жителите и преди и след финансирането на такива проекти. Подреденото, чисто и озеленено село често е показвано като образец на висшите ни държавни ръководители, на чуждестранни делегации и на представители от други селища от страната.
Банатските българи говорят старинен български диалект, определен от езиковеда акад. д-р Любомир Милетич като източно-родопски рупски говор, който самите те наричат „палкенски“, а научната общност – банатски български език.
Снимки от книгата История на Бърдарски геран изд. 1987 г. и други Паметен знак за основаването на селото Лукан Чуканов и други основатели на селото Последните заселници от Бишнов 1943 г. Старото училище Домашен хляб от „собата“ Свещ. Алоизий Манушов пред издигнатите на около 4 m височина стени на днешната черква „Св. Йосиф“ Архиепископ Ронкали пристига с автомобил в селото Жътва в по-ново време В ремонтната работилница Пред кравефермата рекордьор по млеконадой Миса в черквата на 21 април 1940 г. Врачани на излет в Бърдарски геран, снимани през 1937 г. пред черквата Св Йосиф
География
Село Бърдарски геран се намира в западната част на Дунавската равнина, близо до най-плодородното ѝ поле Златията, известно в миналото като житницата на Западна България. На изток граничи със землището на гр. Кнежа , на юг — с Бяла Слатина и Търнава , на запад и север — със село Галиче .
Намира се на 10 km северно от общинския център Бяла Слатина, с който го свързва единственият път от селото към републиканската пътна мрежа.
Климатът на Бърдарски геран е умерено-континентален с ясно изразени температурни амплитуди. Пролетта е хладна, лятото – сухо и горещо, зимата – студена.
Силни западни до северозападни и източни до североизточни ветрове безпрепятствено нахлуват в землището, осушават почвата, причиняват дефлация (разрушаване чрез издухване) през пролетта и ранното лято и отвяване и пренаслагване на снежната покривка през зимата.
Средните годишни валежи между 520 – 530 mm. имат характерното за умерено-континенталния климат вътрешно годишно разпределение.
Събития
Редовно в Бърдарски геран се провеждат футболни срещи между отбора на селото и други отбори. Отборът носи името „Ботев – Бърдарски геран“.
Фестивал „Фаршанги “ – Подновена от 2011 г. стара банатска традиция за карнавал в последната неделя преди Великденския пост по католическия църковен календар, подобен на източно православния празник и обичай Заговезни.
„Балът“-нова традиция на селото, утвърдила се от 2012 г. В последната събота на август жителите на селото, потомците им от цяла България и гости от другите банатски български села се събират да танцуват традиционните банатски български танци, облечени в традиционните си носии.
Летен кампус за децата от Бърдарски геран и малките потомци, летуващи в селото, организира читалище „Съединение – 1923“ всеки август от 2008 г.
Личности
Лукан Чуканов – предводител на първите заселници, първи кмет на селото. Гюра Телбиз – първият учител в селото. монс. Евгений Босилков 1900 – 1952 г. – дългогодишен свещеник в селото, Никополски епископ, репресиран от властта през 1952 г., първият български католик, обявен от Папата за блажен. Антон Гюков (сценограф) – 1934 – 2008 г. изучавал театрални декорации и работил в театрите в Провадия, Габрово, Видин, Враца, Стара Загора. Стоян Францов – първият местен директор на училището. Никола Мичев – дългогодишен кмет на селото, носител на държавна награда за това. Иван Калчев (философ) – роден в селото през 1945 г. Светлана Караджова (общественик) – родена в селото през 1973 г. кмет 2011 – 2015, председател на Дружеството на банатските българи в България.
Друго
В селото има танцов и вокален състави, изпълняващи предимно банатски български танци и традиционните си песни на своя банатски български език. На всеки празник те изнасят концерти посрещани с много голям интерес от страна на жителите на селото. Успешно се представят и в останалите села на банатски българи в България, Румъния и Сърбия, на прегледите на народното творчество и на други културни изяви. Особеност на бита са и типичните за селото топли спални завивки, наречени дуни . Това са напълнени с гъши пух дебели, изключително меки и топли завивки. Пухът за тях се събира, като всяка пролет се оскубва пухът от гърдите на гъските. Оттам е популярният израз „Оскубах го (или ще те оскубя) като банашка гъска!“ В Бърдарски геран са заснети големи части от филмите „Зарево над Драва" и „ Тримата от запаса “, в които участва много от местното население с традиционните си всекидневни облекла, екстериора и интериора на своите стари домове, всичко това съответстващо на изискванията да представя мястото на действие в Унгария.