Веслец (Село)
Област: Враца
Население: 191 души[1](15 март 2024 г.)12,8 души/km²
Площ: 14,929 km²
Надморска височина: 316 m
Пощ. код: 3053
Тел. код: 091888xxx
МПС код: ВР
ЕКАТТЕ: 10789
История
На 3 км южно от днешното село Веслец в полите на бърдо Веслец е местността Манастира, където са намерени развалините на голяма еднокорабна църква, строена през късното българско средновековие, и останки от средновековно българско селище, което заедно с църквата е разрушено и обезлюдено след края на XIV в. Село Веслец се среща в османските регистри за войнуци от началото на XVIII в. Вероятно към средата или края на XVIII в. средновековното село Веслец при Манастира е обезлюдено и жителите му се пръснали в махали и колиби.
До 1945 г. селището е било пръснато на отделни колиби в три посоки. В зависимост от местоположението им те били наречени Мраморенски Веслец, Врачански Веслец и Върбешки Веслец. През 1945 г. големите родове вземат решение населението да се премести в ниската част и така се поставя началото на сегашното село Веслец, което е от събран тип и е до река Речка. Оформят се улиците и центърът, построява се и сградата на кметството.
След 9.09.1944 г. в местността Девол край Веслец са убити от комунистите над 100 легионери от околните села.
География
Село Веслец се намира на около 10 km североизточно от областния център град Враца . Разположено е в северните склонове на западната част на планинския рид Веслец , откъдето е получило и името си. На около 4 km запад-югозападно от селото е най-високият връх на рида Веслец – Маняшки връх (780,9 m надморска височина), от чийто северен склон води началото си река Скът . Землището на село Веслец граничи със земищата на: село Горно Пещене – на изток; село Върбешница – на югоизток; село Костелево – на юг; град Враца – на запад и село Мраморен – на север . Почвите в землището на село Веслец са преобладаващо сиви горски . Южно и югоизточно покрай селото тече на североизток малката местна река Речка, десен приток на Скът. Надморската височина при сградата на кметството в ниската крайречна част на село Веслец е около 318 m и нараства по левия долинен склон на река Речка, по който предимно е застроено селото.
Общински път на запад свързва село Веслец с второкласния републикански път II-15 (Враца – Оряхово на река Дунав ), а преди тази връзка дясно отклонение от общинския път води на изток към Горно Пещене , Тишевица и нататък към други села на изток и север.
Населението на село Веслец, наброявало 652 души при преброяването към 1946 г., намалява до 208 към 1985 г. и 182 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 166 лица, за 161 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , а за останалите не е даден отговор.
Събития
Всяка година на 31 май в местността Речка има традиционно тържество, в чест на Христо Ботев и неговата чета, която в нощта на 19 срещу 20 май 1876 г. е лагерувала в местността и на другия ден потеглила към връх „Вола“. По традиция в селото се празнува и събор, който се провежда на 2 август (Илинден).
Високите и разнообразни гори (акация, бор, бук, липа, диви круши) в околностите на селото дават възможност за развитие на пчеларството. В този район няма интензивно земеделие. Тук в село Веслец и в околностите се събира уникалния по своите вкусови качества пчелен мед от липа. Този мед се реализира на пазарите в Япония, Германия, Австрия и една малка част на традиционните пчеларски базари във Враца. Регистрирани пчелари на територията на селото са: Иван Палушев, Иван Леков, Тотка Лекова и Милка Трифонова.