Галиче (Село)

Област: Враца

Население: 1538 души[1](15 март 2024 г.)21,9 души/km²

Площ: 70,217 km²

Надморска височина: 77 m

Пощ. код: 3250

Тел. код: 09136

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 14406

История

Районът на Галиче е обитаван още в праисторическо време от човешки общества. В различни местности около селото са намерени следи от селища от ранната и от късната медно-каменна епоха, както селище и некропол от ранния период на бронзовата епоха.

Изключително богати културни паметници са оставили траките в района на Галиче. Установени са девет тракийски селища, обитавани от тракийски общества през различни исторически епохи. Открити са и близо 40 тракийски надгробни могили, които допълнително свидетелстват, че районът на Галиче е бил голям тракийски център преди римската инвазия .

През 1918 г. в местността Гложеца (Чуката) Цанка Нешкова намира случайно изровени от пороя 24 кръгли сребърни апликации с позлата. 10 от тях тя раздава на свои близки, които впоследствие ги продали. Останалите 14 броя са изпратени от кмета в Археологическия музей в София, но за съжаление от там не пратили екип да посети на място находището.

По римско време селото е било кръстопът между: единият път е минавал от с. Гиген ( Улпия Ескус – римски град, създаден по времето на император Траян през 106 г.), през Галиче (местностите „Сънтина бабка“ и „Тево дърво“) и продължавал през Бяла Слатина за Червен Бряг (тогавашен римски център), а другият път, минаващ през селото, е идвал от Лом и е минавал през местностите „Прапора“ и „Червената урва“, към Бяла Слатина и Червен бряг. Въпросните пътища са съпроводени на интервали с могили, запазени до наши дни, най-вероятно някогашни ориентири.

Днешното село Галиче е разположено върху развалините на две последователни по време средновековни български селища – едното от времето на Първото българско царство , а другото от Второто българско царство .

Писмени сведения, за населеното място Галиче, се появяват в турски документи от началото на XV век , от което следва, че селищата от Първото и Второто български царства са заварени от османските завоеватели в края на XIV в. През периода на османската власт в България, за селото е останало като предание, че турчин в селото не е замръквал или ако е, то на сутринта от селото излизал само конят му.

География

Селото се намира в Дунавската равнина , в котловината от двете страни на река Скът . Разстоянието до общинския център град Бяла Слатина е 14 км, а до областния център град Враца е 55 км. Граничи със селата: на запад – Липница (7 км), на север – Крушовица и Селановци , на изток – Бърдарски Геран и Кнежа, и на юг – Търнава (7 км) и Алтимир. Климатът в селото е умереноконтинентален с хладна и ветровита пролет, горещо и сухо лято, топла есен и студена зима.

Събития

Всяка година през втора събота и неделя от месец юни се провежда селски събор Всеки вторник се провежда стоков пазар на центъра на селото Всяка година през месец май се провежда фолклорният фестивал „Данфорови ритми“ Фолклорен фестивал „На мегдана край чешмата“

Личности

Георги Савов – революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов Цоньо Василев Неделкин – поет Лукан Игнатов Тодоров – станал известен като Лукан Галишки (1845 – 1876 г.). Отявлен съратник в освободителния период. Изпълнява „етапно куриерство“ от Влашко през Оряхово за Враца. Предание гласи, че бил страшилище за турския войник. Също така в дома на Лукан Галишки е пренощувал Васил Левски. По-късно той бил заловен и вкаран в затвора в гр. Русе, където и умира. Говори се, че бил отровен от турски готвач и че бил погребан след това от баба Тонка. Георги Петков Кръшигорски – роден в с. Горна Кремена, дошъл в с. Галиче за учител през 1854 г., през 1858 г. е ръкоположен за свещеник в селото Тодор Симеонов Тупанкьов – четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г.

Друго

На селото е кръстено скално образувание на нос Сомовит на източния бряг на остров Робърт от групата на южните Шетландски острови , Антарктида .