Гложене (Село)

Област: Враца

Население: 2606 души[1](15 март 2024 г.)50,2 души/km²

Площ: 51,89 km²

Надморска височина: 59 m

Пощ. код: 3327

Тел. код: 09160

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 18505

История

Според ст. н. с. Богдан Николов (археолог и краевед – автор на книгата „От Искъра до Огоста“) в центъра на селото са разкрити останки от средновековно селище, датирано във времето от XI до XIV век. А според различни предания може да се заключи, че първите заселници на Гложене и съседните села са пристигнали от Балкана и Предбалкана , търсейки по-сигурно препитание в земеделието, скотовъдството и риболова.

В същото време според Кратка българска енциклопедия (1964 г.) с днешното си име селото се споменава в турски документ от 1674 г. При първото преброяване на населението на Княжество България на 1 януари 1881 г. броят на жителите на селото (тогава Глъжене, околия и окръг Рахово – днешно Оряхово ) е 1177 души. През 1962 г. е наброявало 3696 жители. В западната част на землището се намира един от трите исторически окопа (дълбоки ровове), започващи от р. Дунав при Козлодуй и продължаващи в югоизточна посока, които са очертавали западната граница на Аспарухова България. Тук е бил разположен пограничен Аспарухов гарнизон, а мястото дълги години преди кооперирането на земята е наричано „Окопа“.

При избухването на Балканската война през 1912 година трима души от Гложене са доброволци в Македоно-одринското опълчение , а от документите, съхранявани в Централния военен архив, се вижда, че в списъка на личния състав на опълчението фигурират имената на: Каладжииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-а Одринска дружина – (К – 37); Комшииски Иван – 25 годишен, с. Гложене, Оряховско: 1-ва рота на 5-а Одринска дружина: (К – 307) – убит; Първанов Тошо (Тоню), – 48 годишен, с. Гложене, Оряховско: 3-та рота и нестроева рота на 5-а Одринска дружина. (К – 1448) В този аспект има основания да се счита, че фамилните имена, с които са записани двамата Ивановци, не са истински, защото:

- между старите и известни гложенски фамилии (родове), упоменати в книгата на ст.н.с. Богдан Николов „От Искъра до Огоста“, няма такива с имената Каладжииски и Комшииски;

- при започване на Балканската война 1912 г. е обявена всеобща мобилизация, от която със сигурност се е отклонил т.нар. Иван Комшииски, а вероятно и Иван Каладжииски. Пред заплахата от военен съд за дезертьорство, същите решават да се присъединят към Македоно-одринското опълчение, отправяйки се към южната граница на България;

- загиналият (убит) при сражение с турската войска със сигурност е доброволецът Иван Лазаров Ганов (с майка Петра и баща Лазар Ганов Кръстев), а завърналите се живи опълченци Иван и Тоню съобщават на родителите му мястото, където е загинал и погребан техният другар. Като спомен за Иван Лазаров Ганов е негов портрет в четническа униформа, който се е съхранявал в дома на брат му Станкол Лазаров Ганов.

В центъра на селото е изграден паметник на загиналите във войните за независимостта на България.

География

Землището на селото се намира на надморска височина 58 м. в северозападна България и е част от географската област „Златия“ . Разположено е на левия бряг на Огоста , като с малки изключения теренът е равнинен. Отстои на около 13 км от общинския център Козлодуй , на 67 км от областния център Враца , и на 180 км от столицата София . Съседни селища са селата Хърлец , Бутан , Софрониево и гр. Мизия . Приема се, че името Гложене е свързано с широко разпространения храст глог .

Личности

В селото са родени, трудили и живели изявени в различни области личности, между които :

Петко Велчев, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски Петър Янков, български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски и на Никола Груйчин Румен Сурджийски – кинорежисьор, автор на редица филми и театрални постановки.