Българско знаме

Градешница (Село)

Област: Враца

Население: 441 души[1](15 март 2024 г.)14,2 души/km²

Площ: 31,118 km²

Надморска височина: 189 m

Пощ. код: 3074

Тел. код: 091186

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 17453

История

Районът на Градешница е богат на археологически находки, които свидетелстват за наличие на човешки общества още в ранната новокаменна епоха (шесто хилядолетие пр.н.е.).

На територията на селското землище са открити три праисторически селища: от ранния неолит (в местността „Градището“), от късния неолит (в местността „Луканово дърво“) и укрепено многослойно селище от стар неолит (в местността „Мало поле“). Последното е представител на локалната самобитна цивилизация, наречена в археологията „Култура Градешница“ (обхваща Северозападна България и Югозападна Румъния). Там са намерени глинени съдове с характерни оригинални форми, богата колекция от глинена пластика – човешки и животински фигури, жертвеници и модели на праисторически жилища. Особен интерес представляват глинени плочки с врязани писмени знаци от V хил. пр.н.е., които са важен източник за историята на Европа в края на неолита и за пра-писмото, познато като дунавска протописменост .

В село Градешница, при археологически разкопки, водени от Богдан Николов през 60-те години, e открита керамична плочка, за чиито протописмени знаци се предполага, че са поне с 1000 години по-стари от шумерското Клинописно писмо и Египетски йероглиф . Малката керамична плочка с най-ранната протописменост преобръща познатите представи за хронологията на световната писменост. Може да бъде видяна в Регионален исторически музей (Враца) под инвентарен номер А-2700.

В местността „Калето“ са открити развалини на крепост от късноримската и раннобългарската епохи. Крепостта е съществувала и през Второто българско царство и е разрушена при османското нашествие. Непосредствено до крепостта е разкрито раннобългарско селище с некропол, а на 2 км северозападно е манастирът „Св. Йоан Предтеча“ от 1861 г.

Името на селото се среща в османски документ от 1666 г., който свидетелства, че селото е заварено с това наименование при османското нашествие.

При първото преброяване след Освобождението селото има 569 жители. При избухването на Балканската война през 1912 година двама души от Градешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение . Във Втората световна война участват около 150 човека от Градешница, двама от тях загиват.

География

Градешница се намира на 38 км северозападно от Враца . През селото тече малка река, която е десен приток на Огоста . Съседни села са Лесура (на изток), Баурене (на юг), Бели Брег (на запад) и Громшин (на север).