Згориград (Село)

Област: Враца

Население: 1606 души[1](15 март 2024 г.)58,2 души/km²

Площ: 27,602 km²

Надморска височина: 678 m

Пощ. код: 3042

Тел. код: 09186

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 30606

История

Не е ясно кога точно е основано село Згориград, макар че археологически находки говорят за развито рударство отпреди римската епоха. Името му почти липсва в преведените османски регистри. Възможно е жителите му да са били зачислявани от османската администрация към жителите на Враца . Стари родове във Враца водят потеклото си от Згориград. Според местно предание село Згориград е било част от старо селище край крепостта Вратица (тракийска, антична, късноантична, средновековна) в прохода Вратцата. Името му може да се разчете като „Изгорял град(еж)“ или „Град(еж) зад планината“. Но всъщност името идва от тракийското население, вж в албански zgori, zguer – отвор, теснина.

Основен поминък на местното население още от дълбока древност е било рударството. В стара купчина медна шлака е намерена медна брадва копач, която не е била употребявана за работа. Тази брадва копач датира от втората половина на медно-каменната епоха, което ще рече четвъртото хилядолетие пр.н.е. В района на селото са намерени и бронзови брадви (датирани от края на бронзовата епоха) и каменни калъпи за тяхното отливане. В стари галерии на мина „Плакалница“ са намерени стари рударски железни инструменти и медни византийски монети с последна емисия от името на Исак II Ангел , византийски император (1185 – 1195).

Тези находки показват, че в околностите на Згориград е имало леярни. Ако се направи химичен анализ на намерените в Северозападна България оръдия от мед и бронз , вероятно ще се види, че произходът на много от тях ще сочи медните находища около с. Згориград.

Според проф. Димитър Йоцов , който се позовава на историци от XIX век като професорите Лежан и Рофщро, както и на Феликс Каниц , „цялата згориградска котловина с нейните твърде интересни топографски условия е била римски укрепен пункт със задачата да охранява прохода към София“. Друга историческа теория твърди, че римляните били привлечени от богатите медни руди в околностите на Згориград и подновили експлоатацията на старите тракийски рудници в района на Плакалница и Медна планина.

Постепенно в поречието на р. Лева около прохода Вратцата възникнало голямо рударско селище, чиито останки могат да се открият от местността Вратцата до южните части на землището на Згориград. От древността през Згориград са минавали някои от най-важните пътни артерии на траките и Римската империя. Първият, Враца – Згориград през Врачанския балкан, се спускал към с. Зверино, където през стария брод пресичал река Искър и при с. Елешница се вливал в пътя Етрополе – София. Вторият, по-западен и по-използван, е Враца – Згориград – с. Елисейна, откъдето продължавал към Софийското поле. Третият път Враца – Згориград – с. Осиково вървял западно от Искърския пролом и слизал при устието на река Пробойница.

На левия бряг на река Лева до Вратцата личат основите на църква, обградена от двоен зид. В скалите се виждат вдлъбнатини от някогашна чешма, хващала водите на буен извор. Църквата е датирана от X – XI век.

През време на османската власт в османските регистри за Згориград се споменава като място, където са живели известни родове на доганджии – хора, които са отглеждали, дресирали и доставяли ловни соколи на султанския двор.

За селото се споменава в лист от ръкописен апостол от XVI век: „Да се знае коги повезах аз грени Йован, коги повезах сий Апостол от село Згориград у Враца у горната махала, та беше поп Стоян, та плати Петоко Атанас/ов/ това лето брату.“

В началото на XVII век населението на Згориград се разделя на 2 групи по занятие. Притежателите на земеделска земя мигрират в покраищата на Врачанското поле, където имат възможността да работят както своя земя, така и земя на богати български и турски земевладелци. Другата половина от згориграждани в огромната си част са скотовъдци, чиито животни пасат през пролетта и лятото в т.нар. „совати“ по билото на Врачанската планина.

Част от згориграждани са използвали водата на р. Лева за изграждането на воденици („караджейки“). По цялото поречие на реката е имало над 30 воденици.

В края на XVIII век на сегашната територия на селото започват да се настаняват преселници от Оплетня , Очин дол и селата по поречието на реките Лескова и Лакатнишка.

През 1902 г. гръцкият предприемач Мавро Кордато, руски поданик, жител на Цариград , с 12 миньори – черногорци и италианци, започва работа в откупения от него район на рудник „Плакалница“, с което след дълго прекъсване се подновява рудодобивът. Това решително променя поминъка и начина на живот на жителите на Згориград. От земеделско-скотовъдно се превръща в рударско село и тази промяна пряко се отразява в бита на днешните му жители.

На 1 май 1966 г. се къса дигата на хвостохранилището (край южния край на селото) на предприятието Мини „Плакалница“, вследствие на което Згориград и югозападните квартали с центъра на Враца са залети от 450 000 m³ маса от вода, кал, камъни, дървета с отровни утайки от тежки метали и цианиди . Официално тогава се съобщава за 107 загинали, според по-късни оценки жертвите на наводнението са над 500, ранени са 2000 души, разрушени са над 150 къщи.

География

Селото се намира на 3 – 4 km югозападно от град Враца , след прохода „ Вратцата “. То е разположено по бреговете на река Лева (Въртешница) в затворена котловина във Врачанската планина . В класификатора ЕКАТТЕ за Згориград е посочена надморска височина от 300 до 499 m. Землището на селото се простира на площ от 28 467 декара на височина от 500 до 600 m над морското равнище. Днес селото има под 1500 жители и 700 къщи.

Високо над селото се извисяват скалните венци и върховете на Вратцата, Бабките, Тошина могила, Букувешки камък, Меднишки връх, Искри връх, Камена страга, Равнио камък, съставени от бели кредни варовици, които създават неповторима гледка. Селото е дало името на голяма тектонска гънка от пределите на Западна Стара планина – Згориградската антиклинала.