Липница (Село)

Област: Враца

Население: 698 души[1](15 март 2024 г.)26,9 души/km²

Площ: 26,012 km²

Надморска височина: 68 m

Пощ. код: 3352

Тел. код: 091672

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 43774

История

Обратното преместване е през 1920 година. Причините за преместването са няколко. Основната е, че на мястото, където се е намирало старото село изчезнала водата. Също така старото село се разполагало върху неравна територия, а и нямало място за разширяване на селището. Поради това селото пуска оплакване до Царя и той разпорежда да се намери ново място за и да бъде преместено. На новоизнбраното място се опъват колчета и се оразмеряват новите парцели. Независимо колко е бил богат или беден, селянинът получава дворно място от два декара. В селото няма нито една крива улица. Всички улици са разположени изток-запад или север-юг.

При избухването на Балканската война през 1912 година един човек от Липница е доброволец в Македоно-одринското опълчение .

През лятото на 1950 година в селото се провеждат и женски демонстрации срещу колективизацията .

География

Село Липница е разположено в Дунавската равнина . Разстоянието до общинския център град Мизия е 12 км, а до областния център град Враца е 52 км. Граничи със селата Крушовица (4 км), Галиче (7 км), Алтимир (8 км) и Ботево (7 км).

През селото минава река Бързина, която се влива в река Скът .

Почвата в землището на Липница е изключително плодородна и населението се занимава основно със земеделие и животновъдство. Основните отглеждани култури са царевица, слънчоглед, пшеница, овес и други.

Личности

Здравко Недков - български литературен критик.(1942-2014г.)

Друго

В Липница е убит първият четник от Ботевата чета. Има паметник в началото на селото. В селото има много липи. На всяка улица са засадени или липи, или черници. До средата на 80-те години се гледат много копринени буби, които се хранят с листата на черниците. Друго интересно за селото е, че в него е имало водогрейка за парни локомотиви. Преди да бъде закрита, теснолинейката Червен бряг – Оряхово минава от там и за местните е било голяма атракция да наблюдават как се зарежда парният локомотив с вода. Парни локомотиви се движат до 1978 година. В село Липница има целодневна детска градина, Здравна служба и Дом за възрастни хора. Училището и църквата в селото са затворени. Всички млади хора се изселват, търсейки препитание в по-големите градове. Като по-голямата част от българските села – и Липница има отрицателен прираст и бързо си отива.