Малорад (Село)

Област: Враца

Население: 1700 души[1](15 март 2024 г.)30,9 души/km²

Площ: 55,048 km²

Надморска височина: 164 m

Пощ. код: 3255

Тел. код: 09141

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 46810

История

В землището на Малорад има неизследвани праисторически селища.

На една висока равна тераса северно от Мешани бари в местността Пчелина има останки от селище, което е обитавано през новокаменната епоха – шесто хилядолетие пр. Xр. Това са били първите обитатели на околностите на днешното село. Разкрит е дебел културен пласт от останките на праисторическо селище. Тук са намерени глинени съдове, кремъчни ножове, каменни брадви и един меден връх от копие, представляващ археологическа рядкост. В двора на Герго Петров Рогозянски, който се намира на височината на Голямата чешма в северозападната част на Малорад, са открити огнища, фрагменти от глинени съдове, кремъчни и каменни оръдия на труда. През второто и първо хилядолетие пр. Хр. околностите на селото са обитавани от траките. Свидетелства за това са двете тракийски могили – едната в двора на Могиланците, а другата в землището на запад от селото. И двете са вече напълно разрушени. Следи от селище, обитавано в началото на Бронзовата епоха, са намерени в местността Гучувица (Смръдльовец). В местността Езерото има останки на селище от края на бронзовата епоха. Между различни други находки са открити куха бронзова брадва и бронзови фибули от късно желязната епоха. Това селище изглежда е съществувало и през римската епоха, и българското средновековие. Доказват го намерените археологическите материали. Случайно е изровена колективна находка от 93 броя римски сребърни монети с последна емисия от император Луций Вер (161 – 169 година), заедно с една гривна от сребърен плетен тел и глинен съд. В местността Горанова круша е имало голямо тракийско селище, обитавано през V–II век пр. Хр. Там са намерени глинени съдове и вази с интересна форма и бронзови фигури. В местността Чаира личат останките от голямо средновековно селище. Намерените материали датират от времето на Първо и Второ Българско царство. Именно тук е било средновековното село Малорад.

За името Малорад има няколко предположения:

Първото е, че името идва от Мали град – римско поселище с повече от 30 къщи, които римляните наричат малки градове . Тези поселища пазели и поддържали римските пътища и са ползвани като станции за смяна на впряговете и отдих на пътниците. Наименованията „латинско селище“, „латинска църква“ и „латинско гробище“, наличието на паметници с непознати писмени знаци навеждат на мисълта, че името Мали рът води началото си от Мали град. Второто предположение е, че името произхожда от старобългарското „Малоради“. Третото предположение е, че името е продължител на старобългарското „Мало рад“ – малка война, малка войска. Последното и най-вероятно предположение е на археолога Богдан Николов . Името Малорад се определя от релефа на местността. То означава Мали рът, Малък рът (Рит Малко бърдо). Сведения за селото има под името Малгрид, Малорад и Малойрад в османотурски регистри от 1430, 1617, 1631 година.

География

Село Малорад е разположено в северозападната част на хълмистата Дунавска равнина . Намира се на 40 км южно от град Оряхово и на 40 км от град Враца .

Селото заема площ от около 6000 декара. По-голямата му част е заета от равнината на юг от рекичката, чието начало дават изворите, наречени „Езерото“ в източния край на селото. Друга част от селото е на север от реката по рида „Рамчово бърдо“. Тази част достига до местностите „Гарванско“ и „Неделкьово“ бранище. На изток се е изкатерило на терасата „Чаира“ и се е доближило до „латинското селище“. На юг достига дълбоко между Малкия Голям поток, а на запад до „Вировски дол“.

Село Малорад е свързано с околния свят чрез шосейни пътища за градовете Оряхово, Бяла Слатина , Враца. Граничи на север със землищата на село Рогозен и Сираково , на изток с Добролево и Борован , на югоизток с Борован, на юг с Девене и Три кладенци и на запад със землището на село Фурен . Разликата в надморската височина на землището не надхвърля 40 м. Най-високата точка се намира на изток от селото в местността „Ямите“, където е построен резервоарът за водоснабдяване на селото. Земеповърхните форми на землището са такива като на хълмистата Дунавска равнина. Прорязано е от плитки долища, които тук наричат падини. Езерска падина на изток от селото дава началото на селската бара, която разсича селото и продължава на запад. След „Стефановски вир“ прави завой на север и лъкатуши в землището на Рогозен. В югоизточния край на землището започва „Годулска падина“ и изворът „Годулчето“. Пак от този край се вие и река „Смръдльовец“, която навлиза от борованското землище. Под „Рътков връх“ се събират в едно с „Годулчето“, а в края на местността „Балиев мост“ се сливат с идващия от юг „Вачовски лъг“ и в селото под Спасковци се вливат в „Езерска бара“. В южната част на землището започва „Малкият поток“, който по на север преминава в „Нечова падина“ и се влива в барата при Драгоевци. Големият поток води началото си от „Герчови тръници“. Спуска се по „Плитката падина“, заобикаля „Оградите“ и при „Слънчев бряг“ се слива с „Виривски дол“. Последният навлиза от „Фуренското землище“, заобикаля „Каменити кладенец“ и „Кариерите“ лъкатуши под „Черкезките места“ и на запад от селото, в местността „Мешани бари“, се влива в „Езерска бара“. На север от селото е „Жинина падина“, в края на която е изворът „Пишурата“. При местността „Пчелина“ стръмно се спуска на запад и при „Стоянова воденица“ се влива в барата.

Климатът на района на Малорад е умерено континентален. Зимата обикновено продължава 3 месеца и почти съвпада с календарната от средата на декември до средата на март. Почвите на селото са различни: в южната част на землището „Билото“ е чернозем , в района на „Годуля“ – сива горска , на „Балиев мост“ – глинесто песъчлива. На север от шосето Малорад – Борован почвите са леки пропускливи. Преобладават сивите горски почви, които са на надморска височина 150 – 200 м, т.е. в пояса на дъбовите гори. Те имат дебел хумусен пласт и върху тях се развиват успешно всички селскостопански култури: зърнени, тревни и трайни насаждения.

През 18 век пътешественикът Феликс Каниц минава надлъж Мизия и е удивен от природата, незасегната от ръката на цивилизацията. Освобождението сварва Малорад с 30 000 дюлюма земя. След 1860 г., когато прогонените от Кримския полуостров и Кавказ татари и черкези се заселили в Мизия, в Малорад са настанени 200 семейства черкези. На тях са отделени 4000 декара гора на запад от селото, която те изсичат и обработват. Оттогава всяка година от различни краища на страната идвали тук и се заселвали другоселци. На тях се раздавала земя (гора). Така година след година гората намаляла, а работната земя се увеличила.

Малорадската гора била смесена широколистна: летен дъб, ясен, бряст, липа, леска и клен. В долищата покрай поточетата избуявали мекишът и пчешкодрянът, див хмел, павитак и шипка. Покрай изворите и заблатените места ухае дивата мента. Покрай пътищата растат бял и черен пелин, а в нивите – лайка и ален мак. От селскостопанските култури в землището добре виреят: ръж, пшеница, царевица, слънчоглед, просо, маслодаен мак, ечемик, овес, захарно и кръмно цвекло, коноп, соя, грах, фий и рапица, лозя и овощни дървета, тютюн и зеленчуци. Почвата добре приема оборския и изкуствен тор.

Системното унищожаване на горите довежда до коренни изменения в животинския свят. Изчезват горските хищници, сърните, орлите и другите хищни птици. От влечугите се срещат: водната змия, смокът, пепелянката, стоманярката (черна), слепокът. Машинната обработка на земята и внасянето на химични препарати довеждат до унищожаването на някои видове животни и птици обитаващи нивите и ливадите.

Събития

Съборът на Малорад е на 28 октомври. Трифонов ден-Зарезан Сирни заговезни – празникът продължава няколко дни. Първата вечер заговяват Янчовци, Гоцовци и Драгоевци. Тодоров ден (конски Великден). В деня на презника най-възрастната жена в семейството замесва и изпича специални колачета във форма на кончета и други домашни животни. Освен тях се приготвят и обреден хляб, който е нашаран със специален дървен печат и железен обреден пръстен. В кушията участват най-добрите коне и ездачи. Наградата за победителя е признанието за най-бърз и красив кон.

Личности

Донко Петров – народен представител от Малорад в I велико народно събрание – (17.04.-26 юни 1879 г.)

Димитър Иванов Влахов – народен представител от XXIII обикновено народно събрание , положил клетва на 74-то заседание , 14 април 1932 г. Йордан Иванов Влахов (1905 – 1990) – председател на читалище „Просвета 1919“ в с. Малорад, секретар в общината Малорад, 21 юли 1931 г., директор на Народно първоначално училище „Св. св. Кирил и Методий“ – село Малорад, Ореховска околия, 1 април 1933 г. Иво Петров (роден на 18 март 1965 г.) – български лекар и професор.