Манастирище (Село)

Област: Враца

Население: 877 души[1](15 март 2024 г.)31,7 души/km²

Площ: 27,697 km²

Надморска височина: 89 m

Пощ. код: 3354

Тел. код: 091668

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 47010

История

Селото съществува на сегашното място от 1825 година. В околностите на селото има остатъци от римски път и римско селище, както и манастир, от където идва и името на населеното място. Село Манастирище и района около него са наситени с богата история. В околността му са разкрити останки от праисторическо селище, съоръжения от римската епоха, средновековно селище и некропол и др.

Край селото все още личат отделни участъци на римски път, а в близост до кариерата могат да се забележат разпилени от иманярите строителни фрагменти от римски военен лагер-кастел. През средновековието тук е съществувал манастир, който по-късно е дал и името на селището, запазило се до наши дни. Останките на отдавна разрушената обител днес могат да се видят в местността „Манастира“, намираща се на 1 km югозападно от селото.

Първите писмени известия за селото са от турските данъчни регистри от 1631 г., където селището се споменава под същото име – „Монастирище“.

Първоначално селището се е намирало в близост до манастира, на сегашното си място се мести през 1825 г.

Първото класно училище в Манастирище е основано в края на XIX в. През 1933 селото получава одобрение за финасиране от държавния фонд Кооперативни строежи на народни училища .

През 1950 година, по време на колективизацията , в селото действа горянска група , която е разкрита от властите през 1952 година.

География

Село Манастирище се намира в северозападната част на Дунавската равнина, на висока скална тераса на Източния бряг на река Огоста . Районът е живописен. Селото е разположено върху карстови форми, обградено е от гора. Известно е с добив на минерала мушелкалк за строителството.

Сама по себе си Огоста е уникално място. В гористата местност около Манастирище живеят различни представители на животинското царство. Има прекрасни места за отдих и разходка по маршрути около и покрай реката. Наличието на много риба в реката е като магнит за запалените рибари.

Личности

В с. Манастирище през 1937 г. е роден поетът Петко Кицов. Кицов е автор на книгите „Сърце под корени“, „Далечни думи“, „Знак“ и др. Дебютира в далечната вече 1974 със стихосбирката „Кръстопът на птиците“. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е като редактор и служител на Министерството на културата. На 21 октомври 2007 г. Петко Кицов чества своята 70-годишнина. По този повод издателство „Български писател“ подготви негова юбилейна стихосбирка.