Михайлово (Село)

Област: Враца

Население: 995 души[1](15 март 2024 г.)29,1 души/km²

Площ: 34,264 km²

Надморска височина: 78 m

Пощ. код: 3355

Тел. код: 09162

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 48492

География

Разположено е на левия бряг на река Огоста и от двете страни на устието на Горногнойнишка бара (наричана от селяните в с. Септемврийци река Мътница) при вливането ѝ в Огоста. То е равноотдалечено по на 40 километра от големите населени места Оряхово , Козлодуй (районен център), Лом и Монтана , а по шосе отстои на 60 километра от областния център Враца .

Събития

В селото по принцип се тачат и празнуват всички национални празници, също така традициите и обичаите, свързани с българския народ, като Коледа, Нова година, Лазаров ден (Лазарица), Цветница, Деня на родилната помощ (Бабин ден), Трифон Зарезан, Тодоровден (когато се провежда селската кушия) и др. Традиционният събор на селото се провежда на 2 август .

Личности

Пенчо Рачков – български хайдутин Найден Илчев (1854 – 1902) – български политик Михаил Кънчев (1863 – 1923) – български политик Камен Петров (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, ранен Константин Петров Константинов (1900 – 1995) – инженер, стопански ръководител Атанас Георгиев Попов (1904 – 1991) – български политик Христо Шейнов (1915 – 2003) – партиен функционер и стопански ръководител Цветан Петров (1940) – инженер, стопански ръководител и краевед Любомир Калчев (1942) – български спортист лекоатлет Маргарита Цонзарова – лекар-кардиолог Нено Цонзаров (1942 – 1984) – режисьор Атанас Александров (1952 – 2004) – футболист от ФК „Славия“ и Националния отбор на България Стоян Върбанов – републикански шампион по борба Бари Късел (Иван Стоянов Къслев)) (1958) – писател Борис Младенов Ерменков (1933 - 2014) - Ръководител на духовия оркестър (баритон), учител, капитан в 7'мо районно управление МВР-гр. София Младен Вълов Ерменков (Дешо) (1906 - 1996) - Ръководител на духовия оркестър (флигорна)

Друго

Нуждата от общинска административна сграда се чувствала осезаемо. Населението на селото в края на тридесетте години на XX век е над 2700 души, и през 1938 година се построява Общински дом. В него се настанява кметската администрация, пощата и здравната служба. Телеграфопощенската станция е открита на 13 ноември 1923 г. През 1952 г. е поставен номератор с телефонистка, а през 1981 г. е монтирана и работи автоматична телефонна централа. Читалище „Съзнание“ е създадено през 1912 година по инициатива на учителите баща и син – Георги Атанасов Попов и Михаил Г. Попов. То се помещава на различни места, докато през 1978 година е направена пристройка към училищния салон и в нея са настанени библиотеката, читалнята и детската сбирка. Училищният салон е предаден за ползване от читалището. През 1957 г. е построена сграда за детски ясли. Те функционират до 1960 г., когато се закриват. Сградата се преустройва и предоставя за нуждите на целодневна детска градина.

Футболен Клуб „Балкански“