Българско знаме

Мраморен (Село)

Област: Враца

Население: 861 души[1](15 март 2024 г.)35 души/km²

Площ: 24,649 km²

Надморска височина: 276 m

Пощ. код: 3054

Тел. код: 09113

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 49223

История

Селото се споменава с имената Мирамурна и Мирамора в турски регистри от 1617 и 1632 г.

Църквата „Свето Възнесение" е построена през 1884 г., а през 1905 г. е осветена. В двора ѝ са погребани четници от Ботевата чета , загинали в битката при Милин камък през 1876 г.

Училището в село Мраморен е създадено около 1870 г. от свещеника Никола Петров, който е и първият учител в селото. През 1885 г. училището се настанява в дотогавашната сграда на църквата, която се мести в нова сграда. До 1907 г. училището е еднокласно, а от тази година до 1920 г. е четирикласно със слети класове. От 1920 до 1923 г. класовете са вече самостоятелни паралелки и се откриват и прогимназиални паралелки, с което от учебната 1924 – 1925 г. училището става прогимназия. През 1923 г. е построена нова учебна сграда с четири учебни стаи, стая за учителите и стаи за помагала, в която сграда училището остава до 1947 г. През 1942 г. започва строежът на новата училищна сграда. Училището е закрито през 2008 г. със заповед на министъра на образованието и науката.

Кредитна кооперация „Напред“ – село Мраморен е създадена на 12 април 1912 г. По време на войните кооперацията прекратява дейността си и започва да функционира отново през 1921 г. Кредитира членовете си при закупуване на земеделски инвентар. Извършва търговия с хранителни и селскостопански стоки. Преименувана е през периода 1944 – 1954 г. на Всестранна кооперация „Напред“, а през периода 1955 – 1969 г. – на Потребителна кооперация „Напред“. През 1969 г. се влива в Наркооп – Враца.

Читалището „Милин камък" е основано през 1927 г.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) в село Мраморен се създава през 1950 или 1951 г. През 1959 г. то се обединява със стопанствата в селата Баница, Голямо Пещене , Оходен и Мало Пещене с център село Баница . През 1962 г. ТКЗС – село Мраморен се присъединява към ДЗС „Христо Ботев“ – град Враца.

Птицекомбинатът – село Мраморен е създаден като междукооперативно предприятие на ТКЗС между: селата Галатин , Баница , Тишевица , Бърдарски геран , Чумаковци (Чомаковци), Селановци , Типченица , Гложене и град Бяла Слатина . Производството започва през месец юли 1968 г., а официално птицекомбинатът е открит през 1969 г. През 1970 г. започва първото разширение на предприятието – построени са осем производствени халета за бройлери и през 1973 г. разширението продължава. Птицекомбинатът е специализирано предприятие за производство на птиче месо с капацитет 5 милиона бройлера годишно и производство на яйца с капацитет 12 милиона броя. От 1975 г. Птицекомбинат – Мраморен преминава към Научно – производственото обединение по птицевъдство – Костинброд. След промени на организацията и наименованието, от 21 юли 1997 г. птицекомбинатът е Еднолично дружество с ограничена отговорност „Мраморен“ в несъстоятелност – град Враца . През следващите години производствената база в Мраморен продължава да се ползва за птицевъдство.

В селото има паметник на загиналите във въоръжената антифашистка борба 1941 – 1944 г. и в Отечествената война на България 1944 – 1945 г.

География

Село Мраморен се намира на около 13 km североизточно от областния център Враца , около 17 km югоизточно от град Криводол и около 16 km юг-югозападно от село Борован . Разположено е в Предбалкана , в югоизточното подножие на планинския рид Милин камък , по северния и южния долинни склонове на река Мраморчица, течаща на изток като ляв приток на река Скът . Климатът е умереноконтинентален , почвите в землището са преобладаващо сиви горски . Надморската височина около реката намалява от около 280 m до около 260 m в посока на изток, а на юг и север от реката нараства до около 300 – 310 m.

Землището на село Мраморен граничи със землищата на: село Баница на север; село Голямо Пещене на североизток; село Горно Пещене на изток и юг; село Веслец на юг; град Враца на югозапад и запад; село Чирен на северозапад.

В западния край на Мраморен минава второкласният републикански път II-15 (Враца – Оряхово ). От него се отклонява на изток общински път през Мраморен до село Голямо Пещене.

В землището на Мраморен, югозападно от селото, на ляв приток в началото на река Скът се намира язовир
„Сухия скът“. Източно от селото на река Мраморчица се намира язовир „Мраморчица“, малка площ в чиято западна част попада в землището на село Мраморен.

Населението на село Мраморен, наброявало 1838 души при преброяването към 1934 г. и 1876 – към 1946 г., намалява до 1398 към 1985 г. и 571 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.

Личности

Кузман Кузов (р. 1922), български офицер, генерал-лейтенант.