Осен (Село)

Област: Враца

Население: 262 души[1](15 март 2024 г.)13,4 души/km²

Площ: 19,628 km²

Надморска височина: 181 m

Пощ. код: 3059

Тел. код: 091182

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 54064

История

Селото се е намирало в местността „Мали(я) Осен“, но след кърджалийските погроми от началото и средата на XIX век се премества на север, в сегашното си местоположение.

В 1884 година е завършена църквата „ Света Параскева “. Зографията в нея е дело на дебърския майстор Велко Илиев .

География

Намира се на около 30 км северно от гр. Враца и на 8 км от гр. Криводол. През него минава пътя Монтана – Плевен .

Селото е разположено в хълмиста долина. В центъра се намира „Голямата чешма“, около която впоследствие са възникнали по околните склонове махали във всички посоки.

Събития

Едно от най-редовните събития е съборът на селото. Той се провежда в последната събота и неделя на месец октомври , и честване на Иванов и Йорданов ден.

Друго

Сред жителите на селото и района е разпространена легендата, че с. Осен е родното място на поета-революционер Христо Ботев . Тази хипотеза е обект на множество публикации в регионалния и някои в националния печат, както и книги на местни любители историци и краеведи. Твърденията се основават най-вече на откъс от художествено произведение на Ботев. В очерка „Примери от турско правосъдие“, поместен във в. „ Дума на българските емигранти “ през 1871 г., художественият герой-наратор отбелязва: „Такива чувства изпитвах, кога влизах и в родното си село Осен до Враца, но там аз колкото седях, със злобен смях повтарях думите: „Сен кардаш, бен кардаш“ (Ти си брат, аз съм брат) – думи на крадливите черкези към врачанския управител“ . През 80-те години на ХХ век в селото е поставен паметник на Христо Ботев, върху който е гравиран горният цитат. Хипотезата е многократно опровергавана от професионалните историци и изследователи на Ботев, като едно от най-недвусмислените доказателства е фактът, че Ботев собственоръчно пише през септември 1868 г. в заявлението си за постъпване в букурещкото медицинското училище: „Аз, долуподписаният, по вероизповедание православен, народност – българин, роден в град Калофер, окръг Пловдивски, желая да усвоя медицинското изкуство...“ .

Селото е едно от малкото в района, в което не живеят представители на други етноси, а е населявано само от българи, което е и причина за постоянно намаляващия му брой.