Паволче (Село)

Област: Враца

Население: 694 души[1](15 март 2024 г.)41,6 души/km²

Площ: 16,695 km²

Надморска височина: 516 m

Пощ. код: 3044

Тел. код: 09189

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 55070

История

Свързани с траките са останки от гробници от ранната античност на изток в м. Мало Паволче до стария римски път за Лютиброд и София . В същата местност на територията на лозята се установяват множество глинени водопроводни тръби от римския период, а също и оловни тръби. В тази местност се откриват и каменни постаменти и части от колони, вероятно от раннохристиянски храм около IV – V век. Установени са сребърни монети от времето на Константин I , което потвърждава данните за наличие на християнски храм от този период. В пещери около селото е добивана глина , която е с качества, доближаващи се до порцелан.

Традиционни занаяти, като рударство, каменоделство (бигор), ковашки, грънчарство, тъкачество (равеници), пчеларство (мушка), са забравени. По реката, извираща под връх Вола , е имало голям брой малки воденици.

Името Павлидже фигурира в турските архиви, но всъщност е трансформация от Павлиция (на Павел). По-късно от Павлидже се приема трансформацията Паволче.

Селото се среща с днешното си име в един от най-ранните османски документи, датиран от 1430 г. В друг османски документ, който е от средата на XV в., е записано като тимар с 39 домакинства. В него е посочено, че „…част от жителите на село Паволче живеят на мястото, наричано Девене“. Това е и първата най-ранна информация за разселванията във Врачанско в началото на османската власт. В първите векове на османската власт част от жителите на с. Паволче са били войнагани – ходили са в Цариград да отглеждат султански коне. Имена на войнагани от Паволче се срещат в османските регистри от 1548 г., през втората половина на XVI в. и през първата половина на XVIII в. В един друг списък на войнагани с дата 1715 г. между войнуците от с. Вировско е и войнук Недко, син на Драган, и помощникът му Георги, син на Пешо, и двамата от с. Паволче. Тези сведения показват, че животът в с. Паволче не е прекъсвал. И селото е заварено от турските нашественици с днешното си име, което е получило през Второто българско царство . Името идва от личното име на човек, който се е казвал Павел или от Светеца Павел и наставката „-че“. Или с други думи се е получило Павол /ов/-че, както Галиче, Лиля/к/-че, Сени/к/-че, Соха-че и др.

Стари родове в Паволче са: Божковци, Влъковци, Дамяновци, Дурмановци (от този род са Вражовци). Други родове са Дурчовци, Гайдарете, Искрановци (от тях са Гунчовци и Кодовци), Йоловци. Йончовци, Врачовци. Коларците, Котларете, Кьосовци, Неделкьовци (от тях са Шунтовци), Павловци, Терзиовци, Тошкинци, Торньовци, Шекерановци, Врачовци, Осиковци (Неновци). Към средата на XIX в. от с. Осиково идват Канджовци и Кондовци, от с. Инатица – Велчовци, от с. Зверино – Зверинците, които са дошли на павет у Йончовци, а от =. В края на XIX в. няколко семейства от рода Шунтовци се преселват в с. Девене, от Искрановци – в с. Горна Бешовица и с. Лехчево, и от Дамяновци – в с. Лепица. След като е било обезлюдено от кърджалийски банди селото Крушовица, което се с намирало във Врачанската планина близо до връх Околчица над Крушовишкия извор, хората от Паволче си присвояват част от неговото землище, а останалата земя става владение на Черепишкия манастир „Успение на Пресвета Богородица“.

Историята на Паволче е тясно свързана с трагедията на Ботевата чета . След смъртта на войводата много от четниците намират гибелта си в селото и района около него. В селото са убити само трима четници. Другите са избити в землището на с. Челопек, предадени от местни жители за пари (справка - пътеводител от Козлодуй до Околчица). Селото е било основано под сегашното, но заради близостта му до основния път за Враца и честите набези на кърджалии се премества в местността Мало Паволче, а след това се установява на сегашното място.

География

Село Паволче се намира на 3 km югоизточно от Враца , в подножието на Врачанската планина върху силно пресечен терен. Землището му е полупланинско с оскъдни условия за земеделски поминък и се простира на площ от 16 295 дка. Граничи на изток с Челопек , на юг – със Зверино , на запад – със Згориград , и на север – с Косталево и Моравица . В района му все още съществува тракийски могилен некропол, който свидетелства за малко земевладелско имение на тракийски аристократичен род.

Събития

Ботевите тържества – ежегодни чествания на 2 юни на връх Вола (Околчица) Илинден – обикновено тогава се прави курбан против градушка и други природни бедствия Св. Иван Рилски – ежегоден курбан на църквата на 19 октомври

Личности

Петър Томов – първи директор на построеното училище „Хр. Ботев“