Попица (Село)

Област: Враца

Население: 1751 души[1](15 март 2024 г.)46,4 души/km²

Площ: 37,765 km²

Надморска височина: 131 m

Пощ. код: 3244

Тел. код: 09137

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 57594

История

Районът на Попица е богат на древни и антични селища и на неизследвани археологически паметници. Днешното село Попица лежи върху културни пластове на тракийско селище, на трако-римско селище от I – IV в. и на средновековно българско селище, което е съществувало през Първото и Второто български царства. В района на селото се издигат няколко тракийски надгробни могили, които свидетелстват за антично земевладелско имение на тракийски аристократи. На изток от селото минава аспаруховият Островски окоп . По всичко изглежда, че днешното село Попица е заселено в края на VII век като войнишко селище, давало бойци за охрана на Окопа.

Попица е заварено от османските завоеватели с днешното си име. Още със завладяването село Попица става войнуганско селище, но се среща в османските регистри за войнугани едва по-късно, в османски документи с дата 12.IX.1692 и 1.IX.1693 г.

През XVIII в. турската администрация позволява на помаци от Ловешко и Тетевенско да се заселят в Попица, което води до изселване на много от християнските родове. През 1860 г. в с. Попица били останали само 35 християнски семейства, а помаците достигнали до 120 къщи. Към края на Руско-турската война много от помаците се изселват в Анадола.

Едно време в селото са се криели партизани, като мястото точно където са се крили, го знаят много хора от селото.

География

Село Попица се намира в Северозападна България, на 5 км южно от град Бяла Слатина . Разположено е в равна лъка, богата на извори по левия бряг на р. Скът. Граничи на изток с Търнак и Еница , на юг – с Бъркачево , на запад – с Комарево и Соколаре , и на север – с Бяла Слатина . От общо 15 села в община Бяла Слатина, Попица е третото по големина. През него минава река Скът .

Събития

Съборът на селото се организира ежегодно на Димитровден, събитието се отбелязва по църковния календар.

Празникът на реката (Скът) се чества на 22 август. Тогава има спортен риболов и рафтинг . Някои от хората закачат жълти панделки по вратите си в чест на празника. На същата дата се чества годишнина от смъртта на известния партизанин Ивайло Петров.

Личности

От Попица произхождат 7 народни представители:

Томо Томов във Великото Народно Събрание след Освобождението и после през 1920 – 23 г.; Стоян Калъчев , през 1945 – 46 г.; Петър Шабански; проф. Връбка Орбецова; Орлин Драганов; Христина Христова ; Добромир Задгорски.

В селото са родени също:

трима генерали – Кирил Дочев, убит от царя през 1935 г.; Цветан Цоков и Румен Златев ; двама академици – Цоло В. Рашев (създател на неръждаема стомана, която се използва в изработката на спътници) и Велчо Ив. Велчев ; пет професори – Петко Хр. Петков (създател на лекарството „ЕМПРИЛ" срещу високо кръвно налягане), Петър и Димитър Дилови (братя), Връбка Орбецова,Иво Кременски и Христо Бонджолов; двама дипломати – Христо Цанков и Цветан Чолака.

В църквата „ Света Параскева “ работи дебърският майстор Велко Илиев .