Радовене (Село)

Област: Враца

Население: 361 души[1](15 март 2024 г.)18 души/km²

Площ: 20,112 km²

Надморска височина: 188 m

Пощ. код: 3144

Тел. код: 09123

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 61488

История

На северозапад от Радовене в местността Селището са останките от голямо средновековно селище. Според местното предание то е основано от Радо Войвода. Разкрити са средновековни християнски погребения от XIV в., (Миятев, К., Български могилни погребения от XIV в. при с. Радовене, Врачанско, ИАИ, т. V, 1928/29, с. 341).

Село Радовене се споменава с днешното си име в османски документ от средата на XV в. като ленно владение с 26 домакинства (ИБИ, т. XIII, с. 271). В османските регистри за войнагани от 1548 г. до първата половина на XVIII в. са вписани и имената на войнаганите от село Радовен. Срещат се и лични имена, които са вече изчезнали от употреба като Тервели, Батулин, Койно, Бодриян и др. (ИБИ, т. XX, с. 40 и 292). Името на село Радовене е жителско име. Жителите на село Радово са радовене, така, както жителите на Роман са романчене, на Бешовица – бешовичене и пр. Изглежда, че Радово се е наричало средновековното село в местността Селището, откъдето са дошли жителите на днешното село и те са го нарекли с жителското име Радовене.

В Освободителната война 1877 – 1878 г. от Радовене са опълченците Павел Дичев (1842 – 1901) и Филип Йолов (1851 – 1940).

Радовене е основано по време на османската власт и е разположено върху останките на римския град Мъньов. Непосредствено до селото са открити пещи за печене на керамика от римско време. В близост до пещите се намират могили, които не са проучени.

В землището на Радовене са били земите на врачанския възрожденец Димитраки Хаджитошев.

География

Село Радовене наброява около 400 жители и се намира на 4 км от общинския център – гр. Роман. Селото е разположено по поречието на река Беленска и на около 1 км от десния бряг на река Искър.

На около 1 km от селото е ЖП линията София – Варна, на която има ЖП спирка. С общинския център има и автобусна връзка.

Събития

Петров ден – 12 юли Пролетен бал - Събор – 31 октомври и 1 ноември

Личности

Йото Курташев (1911 – 1944), български партизанин

Друго

Селото разполага с целодневна детска градина и училищна сграда.
Има читалище с библиотека и киносалон.

Населението се занимава със земеделие, пчеларство, бране на билки и гъби.