Ракево (Село)

Област: Враца

Население: 855 души[1](15 март 2024 г.)35 души/km²

Площ: 24,423 km²

Надморска височина: 168 m

Пощ. код: 3067

Тел. код: 091184

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 61933

История

Днешното Ракьово село, така го наричат жителите на околните села, е пряк наследник на средновековното селище в местността Рушки трап и Манастира. То е заварено от поробителите с днешното си име, което е много лесно обяснимо – селото на Ракьо. Личното име Ракьо е от Райко, а Райко е произлязло от Радко с преход на „д“ в „ѝ“. Но кой е бил този Ракьо или Радко не може да се узнае. Дали е бил герой на селото или негов владетел, ще си остане тайна.

Село Ракьово е записано в османски документ от 1639 г. (РСт., I. с. 453). От стари хора се знае, че селото се е местило най-напред в Дупни кладенец, а после в Манастира поради чумни епидемии . В един документ от 1817 г., който се отнася за производители на пчелен мед, срещаме: „Дила от Ракьово село“ и пак „Дила от Ракьово село“ (Архив на Хаджитошеви, т. I, 1984,451, л. 64 и 67).

Стари родове в Ракьово село са: Гановци (това е родът на професор Ганов), Герговци, Гоцовци, Гълъбовци, Думановци, Заеците, Кожуарете, Коларците, Кюкюровци, Линдовци, Марковци, Мильовци, от които са произлезли Каменчовци, Лещаровци и Ранчовци, Минджаковци, Мислинкьовци, Пейовци, Пировци, Пишоранете, Стойновци, Цондовци, Цоновци (те са едно със Стефановци) и Ценковци (от тях са Чантовци). Изчезнали стари родове са Маджарете, Свинарете и Сълковци. Името на последния изчезнал Ракьовски род е от старобългарското име Съло, което произлиза от старобългарската дума сълъ и означава „пратеник“ и е еднакво с гръцкото лично име Апостол. В последните векове на владичеството тук дошли и се заселили от Станимъка ( Асеновград ) родовете Блюдовци, Даскаловци, Куцанковци и Лъговци. Според родовото предание те побягнали от Станимъка, за да не бъдат потурчени насила. През първата половина на XIX в. в Ракьово село дошли от разни места родовете: Дръндарете от село Урвене, Монкьовци и Мечковци от село Сумер, Бойчовци, Неновци и Рапонкьовци от село Балювица , Берковско , Коцовци от село Дива Слатина и Чульовци от колибите Врачански Веслец. През 1908 е завършено строителството на ж. п. линия Мездра – Видин и гара Ракьово и тук минава първият влак от Мездра за Видин. Гарата оживи селото и спомогна за заселването на левия бряг на река Ботуня и образуването на новия квартал край гарата (Николов, Богдан. „От Искър до Огоста“).

В землището на Ракьово село има много старинни имена на местности като: Барене, Ветрен, Об/в/ръшина, Скрапец, Скръчица, Слана локва, Ъсто и др., които потвърждават, че селото е основано още през българското средновековие и животът тук не е прекъсвал за дълги периоди от време.

През 1932 г. е построен водопровод , а през 1947 г. се построява с доброволен труд сградата на ЖП гарата. Селото е електрифицирано през 1948 г.

Медицинско обслужване в Ракево има още преди 1944 г. Помещава се в различни сгради. През 1970 г. се започва пристройка на Селския здравен участък. До 1989 г. съществуват лекарски, фелдшерски, зъболекарски кабинети и родилен дом, съответно с обслужващ медицински персонал – лекар, фелдшер, стоматолог, акушерка, санитар. На първия етаж на сградата се помещава в този период и аптеката.

През същата 1970 г. „старото училище“ е преустроено в цех за плетиво. През 1971 г. старата стопанска сграда става Дърводелски цех. „Старата воденица“ е реконструирана и преустроена в цех за креда. По същото време е благоустроена главната улица с направа на зелени алеи и пешеходни зони.

През 1963 г. започва да функционира фурна за хляб, която дълги години снабдява и съседните села Баурене и Добруша. През 1972 г. се пристроява сграда към фурната и се открива содо-лимонаден цех. През 1975 г. е отпочнато строителството на търговска сграда, която е завършена и открита през 1977 г. Тези така наречени „малки предприятия“ осигуряват години наред работни места за ракьовчени.

Днес в селото функционира мандра за производство на сирене и кашкавал. От три години съществува и цех за производство на шоколадови изделия .

География

Ракево (до 1956: Ракьово село) – село във Врачанска област, 5 км северозападно от Криводол , 26 км северозападно от Враца . Население 1278 жители (1983); 983 жители (2003). Съставно селище на Криводолска община. Гара на жп линия Мездра - Видин . Разположено в западната част на Предбалкана , край двата бряга на река Ботуня, приток на Огоста (от поречието на Дунав ), на височина ок. 100 м. Умереноконтинентален климат. Главно алувиални и сиви горски почви. Добре развито животновъдство (кравеферма, овцеферма), зърнопроизводство (царевица, пшеница), тревни фуражи, зеленчукопроизводство (до 90-те години на ХХ век).