Соколаре (Село)
Област: Враца
Население: 557 души[1](15 март 2024 г.)22 души/km²
Площ: 25,396 km²
Надморска височина: 166 m
Пощ. код: 3258
Тел. код: 09146
МПС код: ВР
ЕКАТТЕ: 67845
История
Селото е доста старо, данни за него се срещат още от времето на траките . Останки от тяхното селище са намерени западно от селото при изкопи за преливник на малък язовир. Керамиката от това селище свидетелства за живот през края на бронзовата и началото на желязната епоха – средата на второто и началото на първото хилядолетие пр.Хр. През цялата желязна епоха траките са имали селище на югозапад от Соколаре в местността Илиевско бранище.
През второто българско царство е основано село Соколаре от селяни със статут на соколари – хора, които отглеждали и дресирали соколи за лов на болярите. От историята на това средновековно селище започва и историята на днешното село. То е заварено от турските завоеватели в края на XIV в. с това име и е съществувало през вековете на робството чак до края на XVIII в. В един османски регистър за доганджии (соколари) от 1564 г. е записано и селото Соколаре като село на доганджии, т.е. селото е запазило своя средновековен статут да отглежда и дресира соколи.
В края на XVIII в. Соколаре е плячкосано от кърджалийски банди и населението му се разбягава. Средновековната църква е опожарен, а останалите от нея камъни са пренесени от помаците в Бяла Слатина за строителство на джамия. Няколко десетилетия селото е пусто, но постепенно забягналите стари родове се завръшат и и основават село със същото име малко на изток от пепелищата на предишното Соколаре.
География
Соколаре граничи със селата Нивянин , Комарево , Борован и с град Бяла слатина. Селото се намира на 8 km от града в западна посока по шосето за гр. Враца. На север от Соколаре се намира село Търнава .
Събития
Празника на селото се празнува на местния събор.
Личности
Иван Нивянин (1919 – 1944), български поет-партизанин, починал в землянка в околностите на селото
Друго
Към читалището съществува и хор за стари градски песни с ръководител Марин Митев.