Софрониево (Село)

Област: Враца

Население: 1106 души[1](15 март 2024 г.)19,4 души/km²

Площ: 56,917 km²

Надморска височина: 46 m

Пощ. код: 3348

Тел. код: 09165

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 68148

История

Историята на селището е описана в монографията „Софрониево“ на Богдан Николов , описал Рогозенското съкровище и открил уникалната и все още неразчетена писменост от Градешница . Според направените от Богдан Николов археологически разкопки първите обитатели на територията на сегашното село са дошли около 10 000 г. пр.н.е. – в изкопаните могили са открити запазени кости от мамути . В землището на Софрониево е открита най-старата бронзова фиала по българските земи. Наблизо е открито и съкровището от Рогозен . Има и находки на махайри – вид меч, разпространено бойно оръжие на траките . По време на Римската империя в близост до селото минава пътят свързващ главния град на провинция Прибрежна Дакия Рациария (до днешното село Арчар ) с крепостта Аугуста (чието име е запазено в името на река Огоста ). През 441 – 442 година хунският владетел Атила предприема жестоки нападения срещу Прибрежна Дакия и съседните ѝ провинции. При император Зенон ( 474 – 491 ) големи пространства в областта са запустели. Малкото останало население, още не отдъхнало от хунските грабежи, е подложено на нашествието на остготите . За да ги направи безопасни, император Зенон прави краля им Теодорих патриций и военачалник на земите по Долни Дунав. Възползвайки се от тези привилегии, Теодорих ограбва Крайбрежна Дакия , Долна Мизия и Тракия . Всякакъв стопански и културен живот замира и областта се превръща в безплодна пустиня. В 488 г. остготите се преселват в Италия . Но положението и след това не се променя, тъй като към 440 – 450 г. на юг от Дунава започват да нахлуват и да нанасят големи опустошения други варварски племена – славяните .

В 1396 година областта попада в ръцете на османските турци и до 1889 г. историческите паметници за областта са оскъдни. Първите писмени сведения в османски административни документи за съществуването на селище под името Сирбениче датират от 1673 година. В края на 18 век селото е в пределите на Видинския санджак , и когато тогавашният паша Осман Пазвантоглу се обявява за независим владетел през периода 1793 – 1807 година местните жители са изправени пред заплахата от пълно унищожение. В продължение на 15 години султан Селим III предприема три военни похода срещу Пазвантоглу, като на два пъти безуспешно обсажда Видин и за непокорните „неверници“ от цялата околия настъпват тежки времена. В резултат на тези нескончаеми войни между Пазвантооглу и Високата порта цялата крайбрежна ивица около Дунава е била обезлюдена, че плодородните земи тук дълго време останали необработвани. Търсейки начин за оцеляване, тогавашните жители на селото решават да се преселят в Ефляк ( Влашко ). Причината е, че селото губи сатута си на независим страж на царския път към Видин – старият римски път, който съществува и до днес. В селищата Лунга маре и Лунга мика изселническата общност преживява около три десетилетия, след което със султанско разрешение се завръща и се заселва около стара църквица от времето на цар Калоян, днес ограбена, и отново създават село Сърбеница.

През 1861 г. турското правителство започва да заселва татари във Видинския санджак. С тяхното преселване и настаняване е натоварен от Високата порта Нуарет бей , който също бил от татарски произход. Това преселване е посрещнато враждебно от българското население, тъй като татарите са привилегировани във всяко отношение.

Названието на селото до 1934 година е Сърбеница , след което името му е сменено от дошлото на власт на 19 май правителство на Кимон Георгиев . Оттогава то се нарича Софрониево.

Влашкият ( олтенски диалект ) се говори в селото така добре, както и българският език. По време на Междусъюзническата война през 1913 г., напредвайки към Враца , през селото преминава механизирана румънска дивизия и местните жители за първи път виждат автомобили. В миналото главната улица, която разделя селото на 2 части, които от наврмето са враждували помежду си – кетрани и виани . Кетраните са селяните, намиращи се до реката, а названието си носят от влашката дума за камък кятра , то ест основатели – смята се, че това са първите завърнали се от Влашко заселници. Антропологически кетраните и до днес имат особена структура, вероятно поради затворения начин на живот и бракосъчетаване в турския период. От другата страна – по-голямата част от селото – се намирали вианите – името им идва от влашката дума за лоза или от виу , на румънски идвам , то ест пришълците в селото, присадените.

За какво са воювали кетраните и вианите днес не е известно, но бабите още разказват как свадите протичали с боеве с чували, пълни с пясък , с камъни и тояги. След Първата световна война през 1919 година в Софрониево са се заселили български бежанци – торлаци от Западните покрайнини , които по силата на Ньойския договор остават в Сърбия ). Торлаците издигат своите къщи във виянската половина – най-северният край на селото.

Софрониево е едно от селата, през които преминава Христо Ботев по пътя към Стара планина и днес през Софрониево ежегодно на 28 май минава, походът по пътя на Ботевата чета, който тръгва от Козлодуй към Врачанската планина . Нито един местен жител (с изключение на даскала от Козлодуй и 11 мъже от съседното село Бутан ) не се е присъединил към Ботевите четници. Причината може би се крие в живеещите в съседство черкези , които още с пукването на първата пушка в Копривщица недвусмислено показват на местните жители, че ще изгорят всички къщи, ако дори и един мъж се присъедини към въоръжената „гяурска войска“. Татарите и черкезите останали във Видинския санджак до 1878 година, след която се изселват в Турция и Южна Украйна .

География

Софро̀ниево се намира на 57 километра североизточно от Враца , на 57 километра на север от Монтана , на 25 километра от Козлодуй и на 20 километра от Оряхово , между селата Крушовица (на 4 километра) и Бутан (на 3 километра). В близост до Софрониево е минавала някога теснолинейната железопътна линия, свързваща Оряхово с Червен бряг . Релефът е равнинен, в околностите на селото има възвишения с малка надморска височина. Климатът е типичен умереноконтинентален, като за есента са характерни чести мъгли . Зимата е студена и снеговита , пролетта е топла, лятото е горещо – обикновено температурите тогава са около и над 35 °С. В землището на селото, включващо повече от 75 хил. декара обработваема земя, се намира източният край на най-плодородната част от Дунавската равнина – Златията , започваща в околностите на град Вълчедръм и включваща земите между реките Цибрица и Огоста . Почвите са благоприятни за развитието на зърнени култури , овощни дървета , лози . В региона е развито говедовъдството , овцевъдството и птицевъдството , в последните години се засаждат и големи площи с малини. Преди демокрацията (1989) в селото се произвеждат семена от селскостопански култури. Софрониевското стопанство е едно от малкото печеливши в търговията със семена в чужбина стопанства в България. Трудът на селкостопанските работници беше високо заплатен.

Събития

Всяка година по традиция се празнува празникът на селото – сборът. Празникът се състои в края на последната седмица от месец август . Прието е да идват гости сборяни , при местните жители, а празнуването продължава 2 – 3 дена. Ядат се млади агнета , приготвени по традиционни рецепти за този край. На втората вечер от Великден на площада в центъра на селото свири оркестър (т. нар. „ора пащулуй“). По врме на този празник се разнасят менци или кофи с вино, украсени с цветя, и виното се раздава на присъстващите за здраве. На особен почит по време на празника е тупанджията (този който бие тъпана) по неизвестни причини. Освен оркестър, всяка година идват увеселителни люлки. Площадът е пълен с хора, което е необичайно за иначе тихото село. Празненствата продължават след полунощ.

Личности

Цвятко Божков (1923 – ?), политик от БКП и професор Анастасия Тодорова Шубанова (1936) - химик, автор на 13 книги по специалността; носител на медали от олимпиади по химия Михаил Михайлов (Шубанов) - художник, 1949 - Народен театър "Иван Вазов", 1955 - Национална опера и балет