Тишевица (Село)
Област: Враца
Население: 496 души[1](15 март 2024 г.)21,8 души/km²
Площ: 22,725 km²
Надморска височина: 265 m
Пощ. код: 3055
Тел. код: 09119
МПС код: ВР
ЕКАТТЕ: 72504
История
Първите данни за Тишевица като населено място са от средата на XIV век. То е типично българско село, разположено в средната южна част на Пещенската котловина на 22 км североизточно от областния град Враца . Оградено е на юг от бърдото Веслец, а на изток – от високия рид – Стражница.
Селото е люлка на древна цивилизация – тракийска, византийска и съвременна. Трите местности – Мраморска поляна, Атанасовска лъка и Орниците (Драгльовец) свидетелстват за това. По тези местности е имало селища от античността и Средновековието. В Атанасовска лъка (на името на една от първите фамилии на селото) е намерена обредна плоча с релефно изображение на Бог-конник в ловна сцена – тракийския Херос . Тази обредна плоча е от II—III век и се намира във Врачанския музей.
Другото селище се е намирало на обширна територия, източно от селото, на площ от 400 – 500 дка, наречено Мраморска поляна на името на града Мрамор-града. Тук са развалините на най-голямото в района тракийско и средновековно селище. Открито е сребърно съкровище, което съдържа повече от 1000 бр. български монети, сечени по времето на Втората Българска държава , а също така и монети на сръбските крале и венецианска република, XII – XIV в. Тази находка се намира в Националния исторически музей – София .
В местността „Орниците“ (Драгльовец) са намерени много монети, останки на глинени съдове и покъщнина от тракийско селище.
Името Тишевица произлиза от личното име на човек (Тишо, производно на Трифон).
Поминъкът на селото е земеделие, скотовъдство, лозарство и овощарство, а занаятчийството има разцвет след Османското владичество. В селото се налагат следните занаяти: коларо-железарски, ковашки, дърводелство, бъчварство, строители, каменоделство, обущарство, бръснарство, шивачество, овощарство, тюфекчийство и др.
География
Село Тишевица се намира на 22 км източно от град Враца . Разположено е в южната част на Пещенската котловина, оградена от юг от бърдото Веслец , а на север от високия рид – Страница и Борованската могила – последните възвишения на предбалкана. На запад котловината се ограничава от височината Милин камък , а на изток – от разклоненията на сливащите се бърдо Веслец и Страница. Землището на село Тишевица граничи с тези на селата – Вировско и Горна Бешовица – източно, Кален и Горна Кремена – южно, Горно Пещене – северозападно, Голямо Пещене – северно.
Селото се намира на 294 м надморска височина. Югоизточната страна на тишевишкото землище е силно пресечена, а северозападната е равнинна и отворена към север. По-обширни равнинни места са: Мраморска поляна, Ливадено, Липов дол, Орниците, Варниците, Шатриля, Прогоня, Мазния дол и др.
Землището на селото обхваща 22 687 дка площ. От тях 13 700 дка са ниви – обработваема земя, където се отглеждат лозя , царевица , пшеница , ечемик , овес , слънчоглед и др.
Климатът е умереноконтинентален, с топло лято и студена зима. Почвите са 70 % сиви горски, 20 % тъмно сиви горски и 10 % алувиално-ливадни. Валежите са нормални.
Районът е карстов и беден на водни ресурси. На изток, северно от Милин камък се намира река Батолия . Надлъжни хълмове ограждат тесни долини, през които лъкатушат притоците на река Скът . Районът на север от Маняшки връх (най-високата част на бърдо Веслец) е известен с наименованието Речка и Подвеселеца. Тук река Скът приема малки десни притоци – Речка, Тишевишка бара и Банишката бара. Левите притоци са Мраморчица и Банишката бара. Първият приток извира от южния склон на Милин камък. Банишката бара води началото си от „езерото“ и се подсилва значително от изворите на село Баница . На север през равнината река Скът минава на границата с тишевишкото землище (северозападна посока) и събира водите си от тези на река Огоста , близо да мястото на вливането им в река Дунав . Източно през землището на село Тишевица тече и река Енева. Тя извира от бърдото Веслец и пълни басейна на язовир Енева. Югозападно от селото има два притока, единият идва от м. Преслопа, а другият от м. Клисурата. По тези ръкави или долове се събира водата на топящите се снегове и валежи и пълнят басейна на язовир „Под кръста“. След язовира теза води се вливат в Тишевишката бара, северозападно от села Тишевица.
Растителността е важен компонент от природната среда. Горите са зеленото богатство на страната ни. В землището на село Тишевица има широколистни и иглолистни гори. Тук се срещат: дъб , бряст , горун , шестил , клен , габър , цер , ясен , липа , кестен и др. От иглолистните преобладават борът и елата .
Храстовидната растителност също е добре представена. Срещат се люляк , смрадлика , леска , малина , глог , шипка , къпина , дрян и др.
Тук има обширни пасища и ливади с разнообразна тревна растителност. Най-голям интерес представляват билките. Тук растат маточина , жълт кантарион , ранилист , трицветна теменуга , камшик , гръмотрън , овчарска торбичка и др.
В района са установени около 1500 вида животни. От тях 350 вида птици, 96 бозайници, 37 вида влечуги и др.
От влечугите се срещат: пепелянката , усойницата , водната змия , стрелецът и др.
От птиците се срещат: дивата гъска , чучулигата , червеношийката , пъдпъдъкът , дивата кокошка , ястребът , бухалът , кукумявката и др.
От бозайниците се срещат: дивият заек , сърната , лисицата , чакалът , дивата свиня , белката , златката и др.
Събития
Празниците и обичаите са основен елемент в бита и културата на българина. С поддържането им тишевичени обогатяват и предават от поколение на поколение хубавите семейни и групови традиции. Селският събор се празнува на 21 ноември .
Личности
проф. Данка Пеева – лекар, Иван Донов Иванов – полк. от Българска армия, проф. Марин Мариновски – математик, Димитър Иванчев (1897 – 1966), политик от Българския земеделски народен съюз и народен представител, Даниела Късовска – журналист, Данаил Дилков – архитект, Коцо Коцев – машинен инженер, Светла Луканова – юрист, Благой Нинов – геолог, Елена Синигерска – физик, Димитър Милков – художник, Георги Лилов – психолог, Диана Тошева – стоматолог, Ириней Цветков – народен представител, Тодор Данински (1932 – 1991) – бивш кмет на селото.