Българско знаме

Три кладенци (Село)

Област: Враца

Население: 750 души[1](15 март 2024 г.)26,6 души/km²

Площ: 28,199 km²

Надморска височина: 177 m

Пощ. код: 3072

Тел. код: 091189

МПС код: ВР

ЕКАТТЕ: 73119

История

Името на селото произхожда от трите кладенеца (чешми) в него. Споменава се с днешното си име в османски документ от 1606 г. Археолозите считат, че вероятно е съществувало още през Средновековието .

До Три кладенци е имало голяма черкезка колония от 1865 г., която през есента на 1877 г. се изселва трайно в Турция.

Село Три кладенци е изградено върху останки от римско селище. Запазени са основите на римска църква; върху тях през 1857 г. е построена църква, впоследствие разрушила се. Към края на 2008 г. е осветен параклисът „Света Петка“, построен на мястото на саморазрушилата се църква „Света Петка“.

Килийно училище е открито в Три кладенци през 1846 г. с пръв учител Герго от село Стубел . Приема се, че началното училище е създадено през 1879 г. (100-годишнината от откриването на училището е чествана през 1979 г.) През 1921 г. е открита прогимназия. Чрез нейното сливане с началното училище се създава Народното основно училище „Кирил и Методий“. Намаляването на броя на децата довежда до закриване на училището през учебната 2004 – 2005 г.

Читалището „Отец Паисий" е основано през 1927 г.

От Три кладенци има един четник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.) и един опълченец в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г.

В селото има паметник на загиналите във войните: Балканската , Междусъюзническата , Първата световна и Втората световна .

География

Село Три кладенци се намира на около 25 km север-североизточно от областния център Враца и около 21 km изток-югоизточно от град Бойчиновци . Разположено е предимно по левия бряг на река Рибине , десен приток на река Огоста . Климатът е умереноконтинентален , почвите в землището са преобладаващо оподзолени черноземи (Phaeozems Haplic, т.е. оподзолени черноземи ) . Надморската височина е около 135 – 140 m при реката, а на юг и на север нараства до около 190 – 200 m.

Общински път води на югоизток към село Девене и връзка с второкласния републикански път II-13 , а на северозапад – към село Лесура и през него по третокласния републикански път III-1301 на север към селата Фурен , Бели брод , Лехчево , а на юг през село Галатин към град Криводол .

Населението на село Три кладенци, наброявало 1740 души при преброяването към 1934 г. и 1869 – към 1946 г., намалява до 1086 към 1992 г. и 724 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 812 лица, за 590 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група , за 3 – към „ турска “, за 198 – към ромска , за други и за самоопределящи се не са посочени данни и за 19 не е даден отговор.

Събития

Провежда се събор в последната събота и неделя на месец октомври.

Личности

Трифон Каменов Лалов – участник в четата на Панайот Хитов , опълченец, участвал в боевете при Шипка и Стара Загора Владимир Цветков – скулптор, автор на множество паметници на коне и конници, включително паметника в Борован и паметника „Вестителят“ във Враца

Според легендата в селото е роден и живял и ковачът Ангел, който станал хайдутин.